Определение №556 от 3.12.2018 по ч.пр. дело №2054/2054 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 556

София, 03.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2054/2018 година.

Производството е по чл.230, във връзка с чл.274, ал.3, предложение първо ГПК.
С определение №187/07.6.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, поради наличие на висящо к.д.№10/2018 г. по описа на Конституционния съд на Република България.
По посоченото конституционно дело е налице произнасяне на Конституционния съд с решение №15/06.11.2018 г., обнародвано н ДВ, бр.95/16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Предмет на обжалване с частна касационна жалба, вх.№1693/09.5.2018 г., подадена от И. Д. Д. от [населено място], посредством процесуалния й представител – адв.В. Д., е въззивно определение №266/25.4.2018 г. по ч.гр.д.№99/2018 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 03.4.2018 г. по гр.д.№354/1976 г. на Габровския районен съд, с което е отказано на частната жалбоподателка в настоящото производство, в качеството й на наследник на Д. И. Д., ЕГН – [ЕГН], починал на 28.02.2004 г., да се предостави достъп до гр.д.№354/1976 г. по описа на Габровския районен съд, с предмет осиновяване, както и копие от решението по делото, на основание чл.77, ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „Самото производство по предоставяне на достъп до информация по делата по реда на чл.77 П. не може да се приложи по дела за осиновяване поради следните съображения:
Производствата във връзка с осиновяването са охранителни и по тях съдът съдейства на гражданските правоотношения. Същите протичат при закрити врати. Законът предвижда високо ниво на защита на тайната на осиновяването с цел запазването на изградените отношения: родител – дете между осиновения и осиновителя(осиновителите). Разгласяването на тайната на осиновяването с намерение да се причинят вредни последици на осиновения, на осиновителите или на семействата им се третира от Наказателния кодекс като престъпление – чл.145, ал.2 НК.
На следващо място, достъпа, до информация за произхода на осиновения може да бъде предоставено по съдебен ред по изрично регламентирана от Семейния кодекс процедура – чл.105 СК, като по този начин се охраняват посочените по-горе интереси..
Също така следва да се има предвид, че съгласно чл.7, ал.1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. В тази връзка правилникът е нормативен акт, който стои по-ниско в йерархията на нормативните актове и не може да противоречи на регламентите, установени в кодекса. От тази нормативна постановка, съдът прави извод, че дадени отношения, когато са уредени в по-висш по степен нормативен акт, не може да се заобикалят от норма, уредена в по-нисш по степен нормативен акт. Поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл.77 П. за достъп до информация по делата за осиновявания, вместо да се приложи установения ред по чл105 СК.
От цялата приложена по делото съдебна практика на ВКС, с която се отменят разпорежданията на съдилищата, с които е отказан достъп до информация по реда на ПАС, прави впечатление, че не са дадени изрични разпореждания как следва да процедира по-долустоящия съд. Указва се производството да бъде проведено по реда на чл.77 ПАС. В настоящия случай, първоинстанционният съд правилно е провел производството именно по този ред и е постановил своя съдебен акт, съобразно направеното искане.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3, във връзка с ал.2, предл.трето ГПК, като не се поставят въпроси по смисъла на посочените разпоредби.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението не представлява дори опит за поставяне на въпроси по смисъла на ч.280, ал.1 ГПК, а навеждане на касационни оплаквания. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
По основанието по чл.280, ал.2, предложение трето ГПК настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че не е налице и това основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като частната жалбоподателка изобщо не го е обосновала, а се е задоволила само да го спомене.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№2054/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение въззивно определение №266/25.4.2018 г. по ч.гр.д.№99/2018 г. по описа на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top