Определение №229 от 16.2.2015 по гр. дело №7081/7081 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 229

София, 16.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №7081/2014 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№12011/21.10.2014 г., подадена от ищеца И. И. М. от [населено място], област С., приподписана от процесуалния му представител – адв. П. С., против въззивно решение №1684/05.8.2014 г. по гр.д.№213/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №493/22.11.2013 г. по гр.д.№464/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., втори първоинстанционен състав, с което е отхвърлен предявеният от И. И. М. от [населено място], област С., против [фирма] – [населено място], област Софийска, иск с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата 60000 лева, за причинени неимуществени вреди.
Въззивната инстанция е приела, че от събраните по делото доказателства се установява, че предприетите от [фирма] – [населено място], област С., действия по установяване на инфекцията, нейния причинител и предприетото лечение са адекватни и съответно на изолирания причинител, като инфекцията се е повлияла от предприетото от ответника по исковата молба лечение, а и от това продължило в Клиниката по хирургия при Медицинския институт на МВР – [населено място]. Съдът е стигнал до извод, че за наличие на последващо външно инфектиране на раната, което се е насложило върху първото, но липсват доказателства, че това се дължи на действия на служителите на ответника. Изводите са обосновани и с данните от съдебно-медицинските експертизи, прието по делото. Отчетен е и фактът, че за част от процесния период ищецът се е лекувал в къщи, чрез осъществяване на манипулации по превръзки на раната в домашна обстановка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. В делата с претенция за непозволена увреда при предоставяне на здравна услуга и с правно основание чл.45 ЗЗД, във връзка с Глава трета – чл.чл.81, 86, 88 и 89 от Закона за здравето, следва ли съдът служебно да изследва и да се произнася по въпросите: “Каква е била целта на хоспитализацията ? Изпълнена ли е била тя – напълно или частично ?, а ако целта не е не е била изпълнена изцяло или частично – да установи причините и причинителя, както и размера и естеството на вредата ? Ако отговорът на касационния съд е положителен, моля съдът да се произнесе дали това е било сторено в оспорените решения ?; 2. В делата с правно основание чл.45 ЗЗД кое установяване следва да е водещо – това на вината или на причинно-следствената връзка между сочените за противоправни действия и настъпилата вреда ? Кой от участниците в съдебното производство следва да установи вината ? И следва ли съдът, без да е била установена вината по начален момент, времетраене и нарушение на съответна/и правни норми, да вменява на ищеца установяване едновременно и на вината и на причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда ?; 3. Когато представената по делото медицинска документация се съдържат писмени доказателства: епикризи и ИЗ/история на заболяването/, от което се установява пряко даден медицински факт, то следва ли да се допусне оборването и ново установяване на същия обективиран в медицинската документация факт посредством допускане на задачи към СМЕ ? Ако отговорът на касационния съд е отрицателен,то правомерно ли е допускането на задача към подобна дерогация на установените в медицинската документация по поставения от доверителя ми спор факти и обстоятелства? Прилагат се две решения по чл.290 ГПК на ВКС и две решения на окръжни съдилища.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], област С., посредством процесуалния си представител – адв. М. Х., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационният жалбоподател въпроси са бланкетни, тъй като не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1684/05.8.2014 г. по гр.д.№213/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав.

ОСЪЖДА И. И. М., [ЕГН], от [населено място], област С., [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], област С., деловодни разноски за касационното производство в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
Определението окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top