О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 25.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №950/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№36350/06.12.2013 г., подадена от адв. П. У. – процесуален представител на ищеца В. М. М. от [населено място] ч., област В. против въззивно решение №2117/28.10.2013 г. по гр.д.№2657/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №2923/17.6.2013 г. по гр.д.№10684/2012 г. по описа на Варненския районен съд, ХХХІ състав, с което е отхвърлен предявеният от В. М. М. от [населено място] ч., област В., срещу П. П. П. от същия град иск за заплащане на сумата от 7000 лева – частичен иск от целия в размер на 15000 лева, на основание чл.45 ЗЗД, представляваща стойността на неимуществени вреди, произтекли за ищеца от действия на ответника, с който той го е наклеветил твърдейки, че не е предоставял достъп до финансовите документи на кооперация “С. К.”, не е свикал заседание на членовете на УС на кооперацията, пътувал е до дома си с джип за 100-150 лева, извършвал е разхищение с общи кооперативни средства и е твърдял, че ищеца е извършвал действия на самоуправство при управление на кооперацията.
Въззивната инстанция е приела, че не осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД за всички от твърдяните действия, извършени от ответника по иска, поради което ищецът е понесъл неимуществени вреди – непредставяне на достъп до финансовите документи на кооперацията, несвикване на заседание на УС на кооперацията, използване на МПС с голяма стойност, извършване на разхищение с кооперативни средства и твърдение за извършване на самоуправство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос във връзка с приложението на чл.131, ал.1, вр.чл.62, ал.2 ГПК и по материалноправен въпрос във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, вр. с чл.2 ЗОДОВ. Сочи се, че неправилно окръжният съд е приел, че ответникът по делото е спазил срока по чл.131, ал.1 ГПК поради това, че от негова страна е била представена обратна разписка с клеймо от 03.9.2012 г., като доказателство за подаване на отговора на исковата молба по пощата. Излага се, че разпоредбата на чл.44, ал.2, предл. последно ГПК регламентира единствено удостоверяването на връчването, а не на изпращането на книжа по пощата. Относно неправилното приложение на чл.45 ЗЗД се сочи решение №329/20.12.2011 г. по гр.д.№1789/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., като се твърди, че въззивният съд е произнесъл своето решение, като е обсъдил единствено доводите да това дали изложеното от ответника съставлява клевета, а е игнорирал обстоятелството, че е налице позоваване на визираното касационно решение.
Като основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване се сочи правната норма на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация П. П. П., посредством процесуалния си представител – адв. Д. Ч., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касационната жалба намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието му е видно, че въпросите са поставени бланкетно, без да се сочи, кои изводи на съда визират.
Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа по естеството си и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Освен това бланкетният въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД, във връзка с чл.2 ЗОДОВ не е свързан с изводите на въззивната инстанция, тъй като в обжалваното решение не е налице позоваване изобщо на принципа за справедливост, а посочването на правната норма на чл.2 ЗОДОВ е неотносима към разглеждания правен спор, тъй като нито една от страните не е орган, визиран в посочената разпоредба.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №2117/28.10.2013 г. по гр.д.№2657/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№36350/06.12.2013 г., подадена от адв. П. У. – процесуален представител на ищеца В. М. М. от [населено място] ч., област В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: