О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
гр. София, 02.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2324/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Х. А. К.,чрез процесуалния му представител адв. Ив. М. и от М. Олева К., чрез пълномощника й адв. Т.Т., против въззивно решение № 147/16.01.2017 г. по в.гр.д. № 3509/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд , с което е отменено решението от 15.04.2016 г. по гр.д. № 4039/2015 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която Н. Т. Бареков е осъден да плати на Х. А. К. сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за деяние, осъществено на 26.01.2015 г., сумата от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за деяние , осъществено на 27.01.2015 г. и сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за деяние, осъществено на 09.02.2015 г, ведно със законната лихва върху присъдените суми от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и в частта, с която Н. Т. Бареков и М. Олева К. са осъдени да платят на Х. А. К. разноски от 3 600 лв. за държавна такса и от 4 320 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска и вместо това е осъден Н. Т. Бареков да плати на Х. А. К. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от клеветнически изявления, публикувани на 26.01.2015 г. в новинарски уебсайт на [фирма], където във взето от Г. С. интервю Бареков заявява: „Ще кажа още нещо – през последните седмици Х. К. направи персонален опит да купи парламентарната група и да я вземе на „ръчно управление“. Самият той продължава да прави сбирките на неговите хора и на продалите се депутати в „О.“, в личния си офис, където да им дава нареждания как да гласуват, съобразно неговите корпоративни интереси… Х. К. да напусне българската политика и да спре да корумпира и изнудва, и да извива ръцете на собствените си депутати в парламентарната група, както и на тези депутати, които бяха накупени от него“ и на 09.02.2015 г. в новинарския сайт на [фирма], където в статия под заглавие „Бареков до Б. и Ц.: Готвят се да ме убият!, авторът ? В. Й. цитира Бареков да казва: „Изпратих писмо до главния прокурор С. Ц. и до премиера Б. Б., че се подготвя физическото ми ликвидиране. „Макар в сигнала да няма име, аз смятам, че единственият човек, който има интерес от смъртта ми е Х. К.“, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.03.2015 г. до окончателното и изплащане. Отхвърлен е предявения от Х. А. К. срещу Н. Т. Бареков иск с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над 6 000 лв. до уважения от първоинстанционния съд общ размер на обезщетението от 70 000 лв.,както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от клеветническо изявление,публикувано на 27.01.2015 год. в новинарски уебсайт на ПИК Н. Е.,гласящо:”Х. К. е единственият олигарх,който се опитва да си купи цяла парламентарна група,все едно някой от неговите колеги олигарси си купува поредна яхта или поредна S-класа.”Отменено е решението от 15.04.2016 г. по гр.д. № 4039/2015 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която М. Олева К. е осъдена да плати на Х. А. К. сума над 2 000 лв.до присъдените 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за деяние,осъществено на 5.02.2015 год. и искът е отхвърлен за посочената сума/т.е. за 18 000 лв./.Потвърдено е решението,в частта,с която М. Олева К. е осъдена да заплати на Х. А. К. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за деяние, осъществено на 05.02.2015 г., когато в излъчено в сутрешното предаване „З., България“ на Нова Телевизия е казала: „След това, в края на ноември, след като имахме информация, че К. предлага на наши депутати пари и заплати и ги кара да подкупват наши структури и други депутати, лично отидох на среща в неговия кабинет в О., той ме прие, на тази среща имаше трима свидетели и го попитах: „Господин К., ще спрете ли да купувате нашите депутати, вярно ли е? И той каза: „Да, не отричам, че такъв процес може да е вървял, но сега да кажем, ако се разберем с Вас, може би ще го спра.“
Ищецът Х. А. К. обжалва въззивното решение в частта, с която не са уважени претенциите му, а ответникът по исковата молба М. Олева К. в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди за деяние, осъществено на 05.02.2015 г.
В касационната жалбата на Х. К. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Иска се отмяна на въззивното решение,в частта,с която са отхвърлени исковете и присъждане на обезщетения съобразно определения размер в първоинстанционното решение, ведно с дължимата законна лихва. Претендира разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. „Какви факти и обстоятелства са от определящо значение за неимуществени вреди, причинени на лице, пострадало от клеветнически твърдения, разпространени в електронни новинарски уебсайтове и кои са основните принципи, от които трябва да се ръководи съдът при съобразяване с обществения критерий за справедливост?“. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 198/03.10.2014 г. по гр.д. № 2307/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 202/05.11.2013 г. по гр.д № 1304/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 141/28.11.2016 г. по т.д. № 1398/2016 г. описа на ВКС, II т.о., решение № 142/05.06.2013 г. по гр.д № 419/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 434/25.11.2015 г. по гр.д № 2934/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 51/23.06.2016 г. по гр.д № 3471/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 48/22.03.2016 г. по гр.д № 3537/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 253/29.01.2014 г. по гр.д № 1251/2012 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 63/18.03.2016 г. по гр.д № 5124/2015 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 264/21.10.2013 г. по гр.д № 2161/2013г. по описа на ВКС, III г.о.; 2. „Как се прилага обществения критерий за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД и какви цели обслужва?“.Счита, че се реализира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 3. „Как се установява авторството на твърдение, разпространено в новинарски уебсайтове, с което се уврежда доброто име и честта на обекта на изявленията? Множеството изявления срещу една и съща личност, както и липсата на разграничаване от страна на посочения като автор на твърдението, дали дават достатъчно основание да се приеме, че той е действителният автор на невярното позорящо обстоятелство?“. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с възприетото в решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д № 4578/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д № 921/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 31/09.03.2012 г. по гр.д № 502/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр.д № 3530/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Ответниците по касация – Н. Т. Бареков и М. Олева К. не са депозирали отговор по чл.287 ГПК и не взимат становище по жалбата.
В жалбата на М. Олева К. се релевират оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се,че мотивите на двете съдебни инстанции са противоречиви и не установяват по безспорен начин противоправност на твърдяното деяние,а въззивният съд погрешно е тълкувал направените възражения относно автентичността на записа. Иска се отмяна на въззивното решение,в частта,с която е уважен иска и постановяване на ново решение по същество,с което искът бъде отхвърлен изцяло.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси : 1.„Длъжен ли е съдът да назначи техническа експертиза, която да установи дали съдържанието /записът/ на магнитен носител /компактдиск/ – приет като доказателство по гражданско дело във връзка с обезщетение за вреди от волеизявления, съдържащи се в записа на съответния диск, е манипулирано при условие, че страната на която се противопоставя това доказателство /диска/ е направила такова твърдение и е заявила такова искане?“, във връзка с който сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като се позовава на противоречие с решение № 1/30.01.2015 г. по т.д. № 52/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. и решение по гр.д № 7468/2014 г. по описа на СГС, без да представя преписи от съдебни актове; и 2. „Подлежат ли на доказване възраженията, изразяващи се в отрицателни фактически твърдения, направени от страна на ответника за липса на процесните изявления със съдържанието, вменено им в обстоятелствената част на исковата молба и кой носи доказателствената тежест за това?“, за който се сочи
основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен в противоречие с решение № 361/31.05.2011 г. по гр.д № 484/2009 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 вр. 60, ал. 6 ГПК е постъпил отговор от Х. А. К., в който се поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационна проверка и се претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 и чл. 60, ал. 6 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед цената на исковете и са процесуално допустима. Подадени са преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледани по досегашния ред.
Софийски апелативен съд се е произнесъл като втора инстанция по предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове на Х. А. К. против Н. Т. Бареков и М. Олева К. за заплащане на обезщетение от осъществено от тях противоправно поведение чрез разгласяване на клеветнически твърдения, от които ищецът е претърпял неимуществени вреди. Въззивният съд е сезиран с жалби на ответниците срещу решение № 3078/15.04.2016 г. по гр.д № 4039/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което исковете са частично уважени. Постановил е решение, с което частично е отменил първоинстанционния съдебен акт,а в останалата част го е потвърдил.
По жалбата на Н. Т. Бареков, въззивният съд е уточнил, че ищецът претендира обезщетение за три публикации в електронни медии, от които твърди да е претърпял неимуществени вреди, както следва: 1. на 26.01.2015 г. в новинарския уебсайт на [фирма] е публикувано взето интервю от Г. С., в което ответникът е заявил: „Ще кажа още нещо – през последните седмици Х. К. е направил персонален опит да купи парламентарна група и да я вземе на „ръчно управление“. Самият той продължава да прави сбирките на неговите хора и на продалите се депутати в „О.“ в личния си офис, където им дава нареждания как да гласуват, съобразно неговите корпоративни интереси… Х. К. да напусне българската политика и да спре да корумпира и изнудва, и да извива ръце на собствените си депутати в парламентарната група, както и на тези депутати, които бяха накупени от него”; 2. на 27.01.2015 г. в новинарски сайт на [фирма], където било разпространено изявление на Бареков, гласящо: „Х. К. е единственият олигарх, който се опитва да купи цяла парламентарна група, все едно някой от неговите колеги олигарси си купува поредна яхта или поредна S-класа“; 3. на 09.02.2015 г. в новинарския сайт на [фирма], където в статия под заглавие „Бареков до Б. и Ц.: Готвят се да ме убият“, авторът В. Й. цитирал Бареков да казва: „Изпратих писма до главния прокурор С. Ц. и до премиера Б. Б., че се подготвя физическото ми ликвидиране. „Макар в сигнала да няма име, аз смятам, че единственият човек, който има интерес от смъртта ми е Х. К.“. Съдът е приел, че за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже наличие на вреди, противоправен резултат, авторство на противоправния резултат /т.е. конкретно поведение на конкретно лице в причинна връзка с противоправния резултат/ и причинна връзка между вредите и противоправния резултат, а вината се предполага до доказване на противното. Авторството на изявленията на Бареков, публикувани на 26.01.2015 г. и 09.02.2015 г., се доказват от разпита на св. С. и св. Й. – първият интервюирал делинквента, а вторият провел телефонен разговор с него във връзка с втората публикация в новинарския сайт на [фирма]. Съдът е счел за недоказано авторството на изявлението в публикацията от 27.01.2015 г. в новинарския сайт на [фирма]. Посочил е, че не се доказва ответникът да е направил изявлението- къде и пред кого или то да е препратено от пресцентъра на политическата формация до [фирма],а напротив, установено е от показанията на св. М., че в процесния период не е искана информация от журналисти за изявления на Бареков, нито такива са качвани на блога му. Изявленията на ответника Бареков на 26.01.2015 г. и 09.02.2015 г.съдът е приел за клеветнически ,тъй като чрез тях умишлено са разгласени позорни обстоятелства, които приписват на ищеца осъдително от гледна точка на морала, общоприетите добри нрави и положението му на влиятелен бизнесмен поведение. Тъй като не са събрани доказателства, установяващи верността на изнесените твърдения, поведението на Бареков е в пряко противоречие с чл. 39 КРБ. Съдът е приел, че е засегната честта, достойнството и доброто име на ищеца, вследствие на което той е претърпял психическо безпокойство и дискомфорт, емоционално напрежение, избухливост, намалена работоспособност, загуба на концентрация, ограничение на социалните му контакти. При преценка на свидетелските показания съдът е изследвал продължителността и интензитета на търпените вредни последици , както и е отчел обстоятелството, че вредите са били причинени и от противоправното поведение на ответницата К. чрез нейни клеветнически изявления и е приел, че негативният ефект на двете статии се кумулира и не може да бъде разграничен, поради което дължимото обезщетение следва да бъде определено глобално. Като справедлив размер на обезщетението е определил сумата от 6 000 лв.,като изрично е посочил, че претърпените вреди не зависят от личността на причинителя на вредата, поради което тя няма значение за определяне обезщетението за непозволено увреждане.
За да се произнесе по жалбата на М. Олева К.,въззивният съд е приел за осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Посочил е, че конкретното противоправно поведение, ангажиращо гражданската ? отговорност за вреди, е изявлението ? от 05.02.2015 г., при участие в сутрешното предаване „З., България“ на Нова Телевизия, в което е казала: „След това, в края на ноември, след като имахме информация, че К. предлага на наши депутати пари и заплати и ги кара да подкупват наши структури и други депутати, лично отидох на среща в неговия кабинет в О., той ме прие, на тази среща имаше трима свидетели и го попитах: „Господин К., ще спрете ли да купувате нашите депутати, вярно ли е? И той каза: „Да, не отричам, че такъв процес може да е вървял, но сега да кажем, ако се разберем с Вас, може да го спра.“ Съдът е взел предвид, че жалбоподателката не е оспорила нито участието си в предаването, нито излъчването му, нито обстоятелството, че е коментирала засегната от ищеца тема,а е възразила единствено, че действително казаното от нея не е цитирано точно и фразите са извадени от контекста. Това нейно възражение е прието за недоказано,тъй като законосъобразно е извършен оглед на компактдиска при условията на чл. 204, ал. 1 ГПК и видеозаписът, който съдържа законосъобразно е използван за целите на доказването в процеса. К. е възразила срещу автентичността на записа, предвид обстоятелството, че същият не е представен от [фирма] и съдът е изложил подробни съображения по несъстоятелността на оспорването, като в заключение е посочил, че от значение за процеса е единствено дали записаното в действителност се е състояло така както е възпроизведено в записа. За да потвърди наличието на тези обстоятелства съдът е изследвал както твърденията на К., с които тя индиректно е признала участието си в предаването, така и показанията на изслушаните свидетели Д. и П.. Жалпододателката от своя страна не е заявила кое от изявленията ?, съдържащо се в записа не е казала или е казала по различен начин, поради което без наличие на конкретно твърдение за невярност на съдържанието на записа, правилно не е допусната съдебна експертиза, която да установи манипулиран ли е той. Съдът е приел изявленията на К. за противоправни на основание чл. 39 КРБ и засягащи честта, достойнството и доброто име на ищеца, прогласени за защитени с чл. 32 КРБ. Твърденията й са квалифицирани като клеветнически – умишлено разгласяващи позорни обстоятелства за другиго чрез довеждането до знанието на трети лица на конкретни несъществуващи позорни обстоятелства. Позовавайки се на практиката по приложението на чл. 147, ал.2 НК, според която се размества доказателствената тежест и в полза на ищеца се установява оборимата законова презумпция, че дискредитиращите твърдения са неверни, е приел,че ответната страна е следвало да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Такива данни не се установяват по делото от разпита на свидетеля Т., поради което не може да се приеме за вярно, че срещата и разговорът с Х. К., за който прави изявление К. действително се е състоял. За да определи справедливото обезщетение от 2 000 лв.дължимо от К.,съдът е взел в предвид, че в резултат от засягане на честта, достойнството и доброто име чрез разпространяването на неверните опозоряващи обстоятелства, К. е понесъл неимуществни вреди, изразяващи се в психическо безпокойство, емоционално напрежение, намалена работоспособност и ограничение на социалните контакти, които е изпитвал в продължение на няколко месеца.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт./т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
По касационната жалба на Х. К.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на първия от поставените въпроси не е налице,защото той е формулиран общо и абстрактно.Освен това касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Решаващата воля на въззивния съд е съобразена с даденото задължително тълкуване на закона/ ППВС № 4/1968 г/ , както и с трайната практика на ВКС ,според която “справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по отношение на него по едно и също време и място, броят /интензитетът/ на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в посочената разпоредба /чл. 52 от ЗЗД/ принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. Съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат, като в мотивите към решението си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдения за факти и каква – оценки, съответно – дали фактите са неверни и позорни, и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ, както и да посочи конкретно кои действия ангажират деликтната отговорност на ответника и кои са правомерно извършени. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай.Отделно от посоченото, обосноваността на изводите на съда относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение на втория въпрос не е налице и бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал наличието на поддържаната специфична предпоставка, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че по приложението на критерия ”справедливост”,заложен в нормата на чл.52 ЗЗД не е налице противоречива практика,а нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Третия въпрос представлява хипотетично и общо питане относно установяването на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – авторството на противоправните деяния, във връзка с които касаторът претендира обезщетение за неимуществени вреди.С него се оспорва правилността на решението. Преценката на решаващия съд относно доказаността на относими към спора факти не следва да бъде оспорена в изложението на основанията за допускане на касационна проверка. Въпросът е и абстрактен,тъй като не визира конкретен правен извод на въззивния съд, свързан с данните по делото. Касаторът се е позовал на съдебни решения, в които са разрешени процесуално-правни въпроси, свързани с процеса по доказване, но самият той не е формулирал такива.
По касационната жалба на М. К.
Първият въпрос представлява общо питане и е свързан с преценката на доказателствените средства и правомощията на съда при оспорване на записи, съдържащи се на магнитни носители.При липса на конкретни твърдения за невярност в съдържанието на записа така формулиран въпросът не е бил разрешаван от въззивния съд и не може да послужи като общо основание за допускане на касационна проверка.Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено,че в атакуваното решение подробно и обосновано е разграничено оспорването на писмени документи от оспорване автентичността на приложения по делото запис.От значение за авторството на противоправното деяние са обстоятелствата дали К. е участвала в предаването и дали е казала думите и изразите, квалифицирани като клевета.Освен това, когато касатор се позова на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно единствено цитиране на съдебна практика, а се налага и представяне на конкретното решение с доказателства, че е влязло в сила.
Вторият въпрос е общо формулиран и не може да бъде свързан с конкретно правно разрешение на въззния съд, обусловило решаващата му воля. Той е хипотетично зададен без да се сочи кой правен извод, визира касаторът.
При този изход на спора разноски не се дължат.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147/16.01.2017 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 2628/15.12.2017 г. по гр.д. № 3509/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: