О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 22.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3160/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Е. Т., подадена чрез пълномощника й адв. В. Н., против определение № 146/04.05.2018 г. по гр.д. № 520/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о., с което молбата ? за отмяна на влязло в сила решение от 10.03.2009 г. по гр.д. № 11/2009 г. по описа на Окръжен съд – Шумен не е допусната до разглеждане.
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното определение, без да е аргументирано наличието на конкретни пороци. Сочат се доводи относно основанията за отмяна, регламентирани в чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответните страни по частната жалба А. А. Б., М. Ю. Б. и А. Ю. Б., са подали писмен отговор чрез адв. Г. Г., в който поддържат, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Претендират разноски съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и подлежи на разглеждане пред друг състав на съда.
Разгледано по същество е неоснователна.
Определението на предходният състав на Върховния касационен съд, с което подадената от Е. Е. Т. молба за отмяна на влязло в сила решение № 84/24.11.2008 г. по възз.гр.д. № 11/2009 г. по описа на Окръжен съд – Шумен не е допусната до разглеждане, е обосновано с две групи съображения. От една страна съставът на ВКС е посочил, че молителката не попада сред легитимираните лица да подаде молба за отмяна по реда на чл.303 и чл.304 ГПК, тъй като не е била нито страна в производството, нито влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо по отношение на нея.Освен това тя не е имала качеството на необходим другар на страната на ищеца или на страната на ответниците по делото. От друга страна е посочил, че дори да се възприеме тезата за активната процесуална легитимация на молителката, то молбата за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима , тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.5 ГПК.За да достигне до този извод съставът е посочил, че на 17.05.2013 г. молителката Е. Е. Т. е подала предходна молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, поради което към тази дата тя е знаела за влизането му в сила,а към датата на подаване на настоящата молба за отмяна – 26.08.2016 г. тримесечния преклузивен срок е бил изтекъл.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В съответствие с изискванията на процесуалния закон съставът на ІІІ г.о.на Върховния касационен съд, е приел, че молбата за отмяна е недопустима .Производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено в Глава Двадесет и четвърта, чл. 303 и сл. ГПК като самостоятелно извънинстанционно производство, което се развива само в изрично посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания и в установените в чл. 305 ГПК срокове. Процесуалните разпоредби са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Предходният състав на ВКС е констатирал липсата както на надлежна легитимация на молителя , така и подаване на молбата извън законоопределения срок,които са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на молбата за отмяна и развитие на производството, и за които съдът следи служебно. Съдът е длъжен да се произнесе по всяка молба за защита на лични и имуществени права, но само в случай, че са налице процесуалните предпоставки за това.
С оглед изхода на настоящото производство е налице основанието на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на направените и доказани разноски от ответните страни по жалбата в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 146 от 04.05.2018 г., постановено по гр.дело № 520/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о.
OСЪЖДА Е. Е. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на А. А. Б., М. Ю. Б. и А. Ю. Б. съдебни разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/ .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: