О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София,19.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №261/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№7272/10.11.2014 г., подадена от адв. С. С. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], против определение от 15.10.2014 г. по гр.д.№284/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о.
С посоченото определение въззивната инстанция на основание чл.248 и сл. ГПК е изменила решение от 11.7.2014 г. по същото дело в частта му относно присъдени разноски и е постановила [фирма] – [населено място], да заплати на адв. И. К. на основание чл.38, ал.1, т.2 и чл.2 от Закона за адвокатурата сумата 430 лева, определени по реда на чл.7, ал.1, т.-1, във връзка с ал.2, т.2 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивният съд е постановил посочения резултат с оглед изхода по материалноправния спор във въззивното производство и обосновавайки се с горепосочените разпоредби, като е посочено, че е налице неправилно изчисление от негова страна.
Срещу горепосоченото определение на въззивната инстанция е подадена частна жалба от адв. процесуален представител на [фирма] – [населено място] с бланкетно оплакване за неправилност. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответницата по частната жалба Н. Й. Й. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба е неоснователна, предвид изхода от материалноправния спор между страните пред Върховния касационен съд, ІV г.о. Освен това постановеното определение, предмет на обжалване в настоящото производство е съобразено изцяло с разпоредбите на чл.38, ал.1, т.2 и чл.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.1, т.-1, във връзка с ал.2, т.2 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.10.2014 г. по гр.д.№284/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: