О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 23.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5425/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№93404/31.7.2014 г., подадена от адв. П. П. – процесуален представител на К. Г. С. от [населено място], област К., против определение от 11.7.2014 г. по гр.д.№1520/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, с което е оставена без уважение молба, подадена от К.Г. С. от 16.10.2013 г. за възстановяване на пропуснат срок за касационно обжалване на въззивно решение от 15.7.2013 г. по посоченото дело.
В обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.37, ал.2 ГПК/отм./, сега чл.64, ал.2 ГПК, страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Досежно последните е прието, че в съдебната практика приема природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми, както и други обективни обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и преодоляни. Съдът е стигнал до извод, че неуведомяването на страната от пълномощник за постановено съдебно решение не е такова обективно обстоятелство, а по същество е субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на срока. Освен това е прието, че връчването на съобщението на пълномощника на страната или на нейния съдебен адресат има за последица уведомяването на самата страна, поради което в производството по възстановяване на пропуснатия срок страната не може да се позовава на своето незнание за това съобщение.
В частна жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като самият жалбоподател живее в населено място извън седалището на съда и адреса на процесулания представител, поради което е налице обективна причина за пропускането на срока за обжалване. Моли се за отмяна на обжалваното определение и възстановяване на срока за обжалване.
Ответникът по частната жалба – И. по м. “С. А.” – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. като разгледа частната жалба намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното определение е правилно. Не са установени, а и не се твърдят особени, непредвидени обстоятелства, на които се дължи пропускането на срока за касационно обжалване по смисъла на чл.37 ГПК/отм./. Връчването на съобщението за въззивното решение на пълномощника на страната не може да се приравни на такова обстоятелство, както поддържа касаторът. Законът допуска призоваване или връчване на съобщение на самата страна или пълномощника й – чл.46 ГПК/отм./ т. е. налице е алтернативност, като и в двата случая редовното връчване на съобщението (призовката) водят до редовно уведомяване на страната. В случая, при редовно връчено съобщение (лично) на пълномощника на страната на посочения адрес във въззивната жалба, има всички основания да се приеме, че страната е редовно уведомена за постановеното въззивно решение, респ. за нея е започнал да тече срокът за касационно обжалване на решението именно от датата на връчване съобщението. В този смисъл са и изводите на СГС по обжалваното определение. Искането по чл.37 ГПК/отм./ е неоснователно и правилно е оставена без уважение от въззивната инстанция, от което следва, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.7.2014 г. по гр.д.№1520/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: