О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 26.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4839/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8159/10.5.2017 г., подадена от адвокат К. Ч. – процесуален представител на ищеца Д. П. Н. от [населено място], против въззивно решение №734/31.3.2017 г. по гр.д.№5094/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №4347/30.5.2016 г. по гр.д.№16846/2013 г. по описа на Софийския градски съд,г.к., I-18 състав, с което е отхвърлен предявения от Д. П. Н. от [населено място] против С. А. С. от [населено място], за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от празно дворно място в [населено място], подробно описано в диспозитива на решението.
Въззивната инстанция е приела, че „Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор, който се счита за сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
Когато задължението е да се прехвърли право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърлянето на собствеността на имота, включително дали отчуждителят е собственик на имота /чл. 363 от ГПК/.
Предпоставките за уважаването на иска са:
– ответникът да е собственик на недвижимия имот;
– наличието на валиден предварителен договор между ищеца и ответника за продажба на този недвижим имот или за прехвърлянето на идеална част от правото на собственост, както и съгласие относно всички съществените елементи от съдържанието на окончателния договор;
– да не е сключен окончателен договор, предхождащ по време вписването на исковата молба;
– ищецът да поиска от съда обявяването му за окончателен;
– ищецът да е изправна страна и да е изпълнил всички задължения по предварителния договор;
– процесният имот да е в степен на завършеност, позволяващ сделки с него /груб строеж/.
В разглеждания случай събраните доказателства за наличието на „кражба на подпис“ на продавача обосновават извод за отсъствието на валиден предварителен договор, който да материализира волята му прехвърли своята ид.ч. от правото на собственост и да е източник на потестативното право на ищеца да поиска обявяването му за окончателен, поради което предявеният конститутивен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, тъй като то отговаря изцяло на изискванията за валидно и допустимо решение, както и са неоснователни доводите за неправилност на обжалваното решение по изложените вече съображения, които не следва да се повтарят.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Твърди се също така, че съгласно трайната съдебна практика при предявяване на иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД следва да са налице и да се установи:1/ предварителният договор да е сключен в писмена форма и да е действителен; 2/да съдържа всички съществени елементи на договор за продажба на недвижим имот; 3/прехвърлителят да е собственик на недвижимия имот към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен. Сочи се, че относно процесния предварителен договор същият отговаря на изложеното.
По-нататък в изложението се сочи, че и в двете обжалвани решения е прието, че е налице „кражба на подпис“ и въпреки направените възражения в писмената защита и въззивната жалба, че и върху подписа на ищеца са открити тонерни частици, които могат да обосноват извод и, че по отношение на него е налице хипотезата на „кражба на подпис“, като това не е обсъждано, и поради което са налице процесуални нарушения и неправилно се прилага закона само и единствено в полза на едната страна.
Като съществено процесуално нарушение се сочи, че съдът не е отменил първоинстанционното решение и не е върнал делото за ново разглеждане на от първоинстанционния съд.
Като неправилни се сочат изводите на двете инстанционни съдилища за липса на предварителен договор, поради „кражба на подпис“.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Представено е и второ изложение, което по естеството си приповтаря изложеното в първото с някои доуточнения.
Ответникът по касация С. А. С. депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, второто депозирано такова и отговора на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски/адвокатско възнаграждение/ в размер на 3000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №734/31.3.2017 г. по гр.д.№5094/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав.
ОСЪЖДА Д. П. Н., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 27, ет.10, ап.47, да заплати на С. А. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 7, вх.Г, ет.12, ап.223, деловодни разноски в размер на 3000/три хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: