О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 09.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 29 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 2620 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответника Л. Д. Л., чрез адв. В. Д. против определение от 13.12.2012 г. по в.гр.дело № 3336/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение – незаконосъобразност и необоснованост. Иска отмяна и връщане делото на въззивния съд за разглеждане на подадената въззивна жалба от Л. Л. срещу решение № 167/05.04.2011 г. по гр.дело № 459/2008 г. на Карловския районен съд, както и на подадената въззивна жалба срещу решение № 528/12.12.2011 г. по същото дело.
Ответницата по частната жалба Й. Г. Б. в писмен отговор, чрез адв. С. П. е изразила становище за процесуална недопустимост на частната жалба, тъй като със същата се обжалва определение по дело, решението по което не подлежи на обжалване с оглед цената на всеки от предявените искове на осн.чл.280, ал.2 ГПК. В същият смисъл е и становището на ответницата по частната жалба Н. Г. А., изразено чрез адв. Ст.К..
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция е приел, че подадената въззивна жалба от ответника Л. Л. против решение № 167/05.04.2011 г. по гр.дело № 459/2008 г. на Карловския районен съд, в частта, с която са уважени предявените искови претенции с правно основание чл.108 ЗС, чл.26,ал.2 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен установителен иск от Л. е подадена след срока за въззивно обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално недопустима. Относно подадената въззивна жалба от ответника Л. срещу решението на Районен съд [населено място] от 12.12.2012 г., с което е отменен на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт № */2002 г. съдът е приел, че решението на Карловския окръжен съд от 05.04.2011 г., с което се е произнесъл по предявените искове с пр.осн.чл.108 ЗС и чл.26,ал.2 ЗЗД и насрещния иск, предявен от ответника е обуславящо, че след като въззивната жалба срещу първоначалното решение е процесуално недопустима следва да се прекрати производството и по втората въззивна жалба.
С решение № 167/05.04.2011 г. по гр.дело № 459/2008 г. на Карловския районен съд е осъден жалбоподателя Л. Л. да предаде на Й. Г. Б. и Н. Г. А. в качеството им на наследници на П. Б. Б., бивш жител на [населено място] поле, починал на 04.11.1956 г. собствеността и владението на недвижимия имот – дворно място с площ от 900 кв.м., находящо се в [населено място] поле, [община], съставляващо УПИ * в кв.6 по плана на същото село и е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт № */2002 г, с който П. Д. И. и М. Д. Г. са продали на Л. Д. Л. недвижимия имот – едноетажна жилищна сграда с площ от 32 кв.м. в започнат и недовършен груб строеж, построена в дворно място с площ от 914 км., представляващо УПИ * в кв.6 по плана на селото, заедно с всички строителни подобрения и трайни насаждения на осн.чл.26,ал.2 ЗЗД – поради невъзможен предмет, и е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу Й. Г. Б. и Н. Г. А. да се признае за установено, че Л. е собственик на недвижимия имот – дворно място с площ от 914 кв.м., находящо се в [населено място] поле, [община], съставляващо УПИ * в кв.6 по плана на селото.
С решение № 528/12.12.2011 г. по същото дело Карловският районен съд е отменил нотариален акт № */2002 г., с който П. Д. И. и М. Д. Г. продават на Л. Д. Л. недвижимия имот – едноетажна жилищна сграда с площ от 32 кв.м. в започнат и недовършен груб строеж, построена в отстъпено право на строеж върху дворно място с площ от 914 кв.м., находящо се в [населено място] поле, [община], съставляващо УПИ * в кв.6 по плана на селото.
Ответникът Л. Л. е подал въззивни жалби срещу постановените решения на Карловския районен съд.
Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка изх. № [ЕГН]/24.11.2008 г., издадено от [община] данъчната оценка на недвижимия имот УПИ * в кв.6 по плана на [населено място], [община] заедно със жилищната сграда е общо 1391.80 лв. Следователно предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС срещу жалбоподателя е с цена, определена по правилото на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК в размер на 1111.40 лв., предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на осн.чл.26,ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба, извършена с нот.акт № */2002 г. на същия недвижим имот и жилищната сграда е с цена на иска, определена на осн.чл.69,ал.1,т.4,вр.т.2 ГПК 1391.80 лв. Предявеният насрещен иск от ответника-сега жалбоподател Л. срещу ищците е положителен установителен иск за собственост на същия имот – дворно място с площ от 914 кв.м., находящо се в [населено място] поле, съставляващо УПИ * в кв.6 по плана на селото и е с цена на иска 1111.40 лв. Въззивното решение, което следва да се постанови по посочените искове е по гражданско дело с цена на всеки иск до 5000 лв. Следователно налице е хипотезата на чл.274,ал.4,вр. чл.280,ал.2 от ГПК и определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Не подлежи на касационно обжалване и определението на въззивния съд в частта, с която е прието, че следва да се прекрати производството по делото по подадената въззивна жалба от Л. Л. срещу решението на Карловския районен съд от 12.12.2011 г., с което се е произнесъл по искането по 537, ал.2 ГПК и е отменил нотариален акт № */2002 г. Искането по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт не представлява самостоятелен иск, а е последица от уважаване на предявения ревандикационен иск, който е с цена до 5000 лв.
Изложените съображения налагат извода, че в настоящият случай определението на Пловдивския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като е по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на всеки от предявените искове, които са до 5000 лв. На това основание касационната частна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото следва да се прекрати.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по частната жалба Й. Б. следва да се присъди сумата 150 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна частна жалба вх. № 3894/08.02.2013 г., подадена от ответника Л. Д. Л., от [населено място], [улица] чрез адв. В. Д. против определение от 13.12.2012 г. по в.гр.дело № 3336/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.
Прекратява производството по ч. гр.дело № 2620/2013 г. по описа на ВКС Четвърто гражданско отделение.
Осъжда Л. Д. Л., от [населено място], [улица] да заплати на Й. Г. Б. от [населено място], [улица], вх. А сумата 150 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: