О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 24.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №7857/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№16523/24.10.2013 г., подадена от адв. Е. Т. – процесуален представител на С. М. – гражданска на Р. ф., против въззивно решение №V-103/19.7.2013 г. по гр.д.№651/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1981/17.12.2012 г. по гр.д.№848/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, ХVІ-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от С. М. – гражданска на Р.ф. против “Д. – К. а.ПБ – Р., Г., Д. и С.” СД – Б., иск с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 4000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2011 г. до окончателното плащане.
Въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба е неоснователна, основавайки се най-вече на разпоредбата на чл.272 ГПК. Районният съд е приел, че банковата сметка на ответника само е била използвана за превод на средства за друго лице, което е било в договорни отношения с ищцата и е получило процесната сума, и която впоследствие й е била върната лично от това трето лице посредством W. U. на 21.5.2008 г., и поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата. Изложеното е потвърдено и в самите изводи на въззивния съд. Освен това като собствен, решаващ извод окръжният съд е изложил липсата на един от елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД – неоснователното обогатяване, поради предаване на сумата на трето лице, за което сумата е била предназначена, и писменото признание на това трето лице че е получило процесната сума. Освен това съдът се е позовал на данните от съдебно-графологичната експертиза, от която се установява, че подписите на ищцата и третото и лице – Г. Х., са положени от тях.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: “Годно доказателство ли са в гражданския процес писмени свидетелски показания, създадени специално за целите на процеса ?”, “Имат ли твърденията на страната в процеса доказателствена стойност ?”, “Дали неподписаните частни документи имат доказателствена стойност ?”, “Допустимо ли е съдът да се произнася по непредявен иск или възражение ?”, “Допустимо ли е съдът служебно да събира доказателства и в частност да назначава експертиза ?”, “Допустим ли е разпит в качеството на свидетел на съдружник в търговско дружество ?” “Длъжен ли е съдът да изиска представянето на оригиналите на документите ?”, “Дали преклузията за доказателства се разпростира и върху своевременно поискани от страната, но недопуснати от съда доказателствени искания ?”, Дали представителната власт възниква и може да се установи само от волеизявление на лице, което твърди, че е надлежно упълномощено ?”
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация “Д. – К. а. ПБ – Р., Г., Д. и С.” СД – Б., не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Решаващият извод на окръжния съд е за липсата на един от елементите от .фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД – неоснователното обогатяване. Въпрос, свързан с него обаче касационната жалбоподателка не е поставила. Поставените в изложението въпроси са относими към действията на първоинстанционния съд, поради което е следвало да се поставят въпроси относими към тях, но съобразно изводите на въззивната инстанция. Това обаче не е направено в изложението.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-103/19.7.2013 г. по гр.д.№651/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх.№16523/24.10.2013 г., подадена от адв. Е. Т. – процесуален представител на С. М. – гражданка на Р. ф..
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: