О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София 22.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5108/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. П. – процесуален представител на А. „П. и.“ – С., против въззивно решение № 306/ 25.09.2017 г. по гр.д.№ 497/2017 г. по описа на Хасковски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 323/29.05.2017 г. по гр.д.№ 162/2017 г. по описа на Хасковски районен съд,с което са уважени предявените от Д. С. В. от [населено място], [община] , област Х., против А. „П. и.“ – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска неговата отмяна.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 и т. 3 ГПК по въпроса от значение за решаване на спора,а именно дали при доказана промяна в щатното разписание следва да се прилагат допълнително документи, удостоверяващи промяната.Твърди се, че единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение в настоящия случай е определяне на длъжността, заемана по трудово правоотношение, за такава, която следва да бъде изпълнявана от държавен служител по силата на служебно правоотношение ; че промяната в изискването относно заемане на конкретната длъжност е единственото условие за законосъобразност на уволнението и е от компетентността на ръководителите на администрацията, които имат правомощия да утвърждават длъжностно разписание, както и че наличието на валидно взето от компетентния орган решение за заемане на конкретната длъжност от държавен служител по служебно правоотношение е единственият елемент, който съдът би трябвало да изследва, за да установи законосъобразността на уволнението; че непредставянето на допълнителни документи /според съда/, с които е утвърдено щатното разписание, а упоменаване само в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност и неправилност на уволнението.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Д. С. В.,чрез пълномощника му адв.В.Л.,в който се оспорва основателността и допустимостта на жалбата.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване,а касаторът е легитимирана страна да обжалва постановеното решение, поради което жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе с атакуваното решение въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно и следва да бъде признато за такова,поради обстоятелството,че ответното дружество-работодател не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи,че се е осъществило основанието за прекратяване на трудовия договор на ищеца,обективирано в заповедта за прекратяване на трудовия му договор-Заповед № ЧР-ТП-56/03.11.2016г. на Председателя на УС на А., с която считано от 03.11.2016г. трудовото правоотношение между страните се прекратява,поради определяне на длъжността „изпълнител“ за заемане от държавен служител.За да достигне до този извод е взел предвид,че предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя по чл.325 ал.1 т.12 от КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител, т.е. правопораждащият факт за прекратяване на трудовия договор на ищеца е решението на работодателя,в конкретния случай обективирано както се твърди от самия процесуален представител на ответното дружество в решение на УС на А., взето на редовно заседание на дата 02.11.2016 г.,обективирано в протокол № 15066/16 и Заповед на Председателя на УС на А. РД-11-999/03.11.2016г.,които не са представени по делото,а са посочени в основанието за прекратяване на трудовия договор на ищеца в процесната уволнителна заповед и са свързани с основанието по чл.325 ал.1, т.12 от КТ. Горепосоченото обстоятелство не е оспорено от касатора/работодател.Посочил е,че изготвянето на щатно разписание, одобряването на същото,въз основа на взетото от компетентния орган решение за промяна в щата е последваща техническа дейност,която не следва да рефлектира върху законността на уволнението,поради което след като ответното дружество-работодател не е ангажирало доказателства,че е налице решение на работодателя за определяне на длъжността заемана от ищеца „изпълнител“ за заемане от държавен служител,то неговото уволнение на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ се явява незаконно и следва да бъде признато за такова,а заповедта, в която същото е обективирано да се отмени,тъй като работодателят не е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на ищеца съобразно нормативните изисквания на КТ.Уважени са и акцесорните искове по чл.344,ал.1,т.2 КТ и чл.344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ за периода 03.11.2016 г.- 03.05.2017 г. в размер на 3312 лв.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Макар липсата на поставен въпрос с предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК съдържание, да е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за пълнота на мотивите следва да бъде посочено,че позоваването на съдебна практика от категорията на задължителна практика на ВКС, не е достатъчно да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Изводите на въззивният съд са в съответствие с цитираното в касационната жалба решение № 268/21.11.2011 г. по гр.д.№ 1414/2010 г. на ВКС, III г.о., според което единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.325,т.12 КТ е определянето на длъжността, заемана по трудово правоотношение, за такава, която следва да бъде изпълнявана от държавен служител по силата на служебно правоотношение. Промяната в изискването относно условията за заемане на конкретната длъжност е единственото условие за законосъобразност на уволнението и е от компетентността на ръководителите на администрацията, които имат правомощия да утвърждават длъжностно разписание. Наличието на валидно взето от компетентен орган решение за заемане на конкретната длъжност от държавен служител, по служебно правоотношение, е единственият елемент, който съдът изследва, за да установи законосъобразността на уволнението.Работодателят, чиято е доказателствената тежест за установяване законосъобразността на извършеното уволнение, трябва да проведе доказване на обстоятелствата, послужили за основание за прекратяване на трудовото правоотношение .Съобразявайки се с практиката въззивният съд изрично е посочил, че работодателят не е доказал документално при направено изрично оспорване на заповедта за уволнение и представените по делото щатни разписания, извършените промени от А. „П. и.“ с цитираните от него решение на УС на А., взето на заседание на 02.11.2016 г. и обективирано в протокол № 15066/2016 г., и заповед на председателя на УС на А. № РД-11-999/03.11.2016 г., още повече, че самият работодател се е позовал на тях като основание за издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Въпреки двукратното отлагане на делото в първата инстанция и даване възможност на работодателя/ответник да представи сочените от него доказателства, същият не ги е представил, включително и във въззивната инстанция.Не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като не е достатъчно единствено бланкетното му посочване,с оглед приетото в т.4 1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Касаторът следва да изложи и обоснове с какво поставения въпрос е от значение за правото и за точното прилагане на закона.
С оглед изхода от спора касаторът дължи направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 600/ шестстотин/ лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 306/ 25.09.2017 г.,постановено по гр.д.№ 497/2017 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. „П. И.“ – С., площад „М.“ № 3, да заплати на Д. С. В., ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: