О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
София 16.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 966/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. К. против въззивно решение № 16870/ 19.09.2014 г. по в.гр.д.№ 6064/2013 г. по описа на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № І – 50 – 165/ 25.02.2013 г. по гр.д.№ 17251/2012 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Н. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 88,ал.1,изр.2 ЗЗД за сумата 12 837,57 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизпълнен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 2.07.2007 год.,в размер на законната лихва за периода от 2.07.2007 год. до 9.01.2012 год.върху платената на отпаднало основание част от цената по договора,както и в частта,с която К. К. е осъден да заплати разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по следния материалноправен въпрос : Дължи ли се на основание чл.88,ал.1,изр.второ ЗЗД обезщетение за вреди от задържането на предадена сума в изпълнение на последващо развален договор.Позовава се на практика на ВКС,от която само две решения са постановени по реда на чл.290 ГПК.Счита,че е налице противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата,както и различие между актовете на които се позовава и разрешението в т.д.№ 1748/2013 год. на Іт.о. на ВКС,с което въззивният съд се е съобразил при постановяване на решението си.
Ответникът по касация – [фирма] не е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция съобразявайки нормата на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,е приела,че развалянето на сключения на 02.07.2007г., договор за покупко-продажба на недвижим имот има обратно действие, тъй като не се касае до договор за продължително или периодично изпълнение,поради което всичко получено в изпълнение на договора се връща на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото отпада договорът като основание за възникване на права и задължения на страните. Приел е, че за предхождащия развалянето период, не се дължи обезщетение на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, за вреди от задържането на предадената в изпълнение на последващо развален договор сума,тъй като при развалянето по реда на тази разпоредба страните могат да претендират възстановяване на положението отпреди сключването на разваления договор.Позовавайки се на задължителна съдебна практика е приел,че пропуснатите ползи върху заплатената по предварителния договор сума за периода от заплащането й до развалянето на договора, към който момент настъпва изискуемостта за връщането й, не представляват обезщетение за възможности в реализиране на целения с договора резултат, които кредиторът, доверявайки се на сключения договор е пропуснал по причина на развалянето му. При това, за периода от сключването на договора до неговото разваляне ответникът е имал основание да задържа сумата. Заличаването на правните последици от сключената сделка при развалянето й не рефлектира върху момента на настъпване изискуемостта на предоставената по договора престация обратно.Изложил е и допълнителен аргумент за неоснователността на претенцията на ищеца,а именно, че при неизпълнение на поетото с предварителния договор задължение, развалянето на договора поради неизпълнението на ответника зависи от волята на ищеца кога да упражни потестативното си право на разваляне. Отделно от изложеното е приел,че във вр. с чл. 82 ЗЗД на обезщетяване подлежат не всички пропуснати ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение,а в настоящият случай липсва и елементът непосредственост.За неоснователно е приел твърдението на ищеца, заявено с исковата молба и поддържано с въззивната жалба, че при сключването на договора ответникът е действал недобросъвестно, отчитайки доказателствена тежест за ищеца за установяването на същото обстоятелство; липсата на доказателства за него,както и признанието в исковата молба , че ответникът е направил изкоп за започването на строежа.Направил е извод,че недобросъвестността в гражданските правоотношения предпоставя умисъл за неизпълнение на поетото задължение, т.е. ответникът умишлено да е встъпил в договорното правоотношение, задължението по което изначално да не е имал намерение да изпълни.
Не са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касаторът въпрос действително е правен,но той е зададен общо теоретично,а не в контекста на конкретните правни разрешения на въззивния съд.Самият закон в чл.88,ал.1,изр.2 ЗЗД дава възможност такива вреди да бъдат претендирани,а дали претенцията е основателна или не зависи единствено от установените в процеса факти. Въззивният съд се е съобразил с константната практика на ВКС/решение № 64/3.06.2011 год. по т.д. № 476/2010 год. на ВКС,ІІ т.о. и решение № 4/8.08.2014 год. по т.д.№ 1748/2013 год. на ВКС,І т.о./,според която никога не е съществувал спор по въпроса, че основанието за възникване на задължение за плащане на законна лихва е предвидената в чл.86, ал.1 от ЗЗД забава в изпълнението на изискуем паричен дълг. Отнесено към конкретния правен спор, посоченото разрешение предполага продавачът по предварителния договор за продажба, по чиято вина не е сключен окончателен договор, да дължи връщане на получени по договора парични суми и тези суми да не са възстановени на купувача в уговорения между страните или определен с покана срок. При осъществяване на посочените предпоставки за купувача ще възникне право да получи обезщетение в размер, съответстващ на законната лихва върху платените суми. Извън разглежданата хипотеза купувачът би могъл да претендира по правилата на чл.82 от ЗЗД друг вид обезщетение за вредите от задържането на паричните суми за времето от неговото плащане до възникването на основание за възстановяването му като например пропуснатата възнаградителна лихва върху депозираната сума, но не и законна лихва по смисъла на чл.86 от ЗЗД, която се дължи единствено като санкция за забавено изпълнение на парично задължение.Следователно недопустимо е кумулирането за периода преди развалянето на договора,с оглед липсата на забава на задължението за връщане на цената.Като не е формулирал въпроса си с оглед на специфичните правни разрешения на въззивния съд досежно претенцията си по чл.88,ал.1,изр.второ ЗЗД,касаторът не е обосновал наличието на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК. Развитите доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на разбирането на касатора по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16870/ 19.09.2014 г. по в.гр.д.№ 6064/2013 г. по описа на Софийски градски съд ,ГО,ІІ „В” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: