3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 11.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№380/2016 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№88135/08.7.2015 г., подадена от адвокат Е. К. – процесуален представител на Т. Н. П. от [населено място], Р.Г., против въззивно решение №3489/22.5.2015 г. по гр.д.№6228/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, АО III-В състав, в частта, с която е потвърдено решение от 26.02.2014 г. по гр.д.№36490/2012 г. по описа на Софийския районен съд, I ГК, 28 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Н. П. от [населено място], Р. Г., против [фирма] – [населено място], иск предаване държането на движими вещи, находящи се в процесния имот.
Въззивната инстанция е приела, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал претенцията си, а именно, че процесните вещи са се намирали в имота. В изводите си съдът се е позовал на раздел IV, чл.4.2 от договора за наем между страните, който е предвидено подписването на приемо-предавателен протокол, в който да се посочат изчерпателно вещите, намиращи се в имота към момента на предаването му, и за който протокол е посочено, че по делото такъв не е представен, поради което е прието, че няма основание да се приеме процесните движими вещи да са били предадени на ответника, респективно да подлежат на връщане от него на ищеца.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната част, и се поставят следните въпроси: 1.Правилно ли е да се приеме липсата на приемо-предавателен протокол за предаване на движими вещи по договор за наем за безспорно доказателство за непредаването им, въпреки наличието на други приети по делото и неоспорени писмени и гласни доказателства ?, 2. Необходим реквизит ли е приемо-предавателния протокол за предаване на движимите вещи при сключване на договор за наем, когато имотът ведно с движимите вещи при сключване на договор за наем, когато имотът ведно с движимите вещи – обзавеждането в него са вече във владение на продавача-наемател и наемодателят-купувач на практика няма какво да предаде ?, т.е. когато недвижимият имот е продаден обзаведен, но е останал във владение на продавача-наемател, изисква ли се приемо-предавателен протокол за останалите в негово владение и движими вещи ?, 3. Достатъчни ли са гласните доказателства за предаването на движимите вещи, когато няма подписан приемо-предавателен протокол затова, или те не могат да санират липсата на приемо-предавателен протокол ?
Сочи се противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и три броя съдебни решения.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените въпроси са относими към твърденията на ищеца, но след като не са ангажирани никакви доказателства, установяващи предаването на процесните вещи, при наличие на договорна клауза, явяваща се задължение за него по раздел IV, чл.4.2 от договора за наем, същият не може на черпи права от собственото си бездействие. Твърдението не се установява и от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Освен това съдът не е формирал изводи относими към правоотношенията между страните в качеството им на продавач и купувач, а само въз основа на създаденото между тях наемно правоотношение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3489/22.5.2015 г. по гр.д.№6228/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, АО III-В състав, в частта, с която е потвърдено решение от 26.02.2014 г. по гр.д.№36490/2012 г. по описа на Софийския районен съд, I ГК, 28 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Н. П. от [населено място], Р.Г., против [фирма] – [населено място], иск предаване държането на движими вещи, находящи се в процесния имот, по касационна жалба, вх.№88135/08.7.2015 г., подадена от адвокат Е. К. – процесуален представител на Т. Н. П. от [населено място], Р.Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: