3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 11.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4635/2019 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№8978/2310.2019 г., подадена от адвокат Г. П. П. – процесуален представител на В. С. Н. от [населено място], [община], област П., против определение №366/16.10.2019 г. по гр.д.№3281/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на В. С. Н., на влязло в сила решение №1563/13.12.2018 г. по гр.д.№2008/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VIII граждански състав, с което е потвърдено решение №1192/10.4.2018 г. по гр.д.№3683/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд.
С обжалваното определение е прието, че „Първоначалната молба на Н. вх. № 6937/05.ІІІ.2019г. е оставена без движение с указание за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В изпълнение на указанието молителят чрез междувременно назначения му служебен адвокат Г.П. е представил молба вх. № 31730/07.VІІІ.2019г., в която като основания за отмяна се сочат неистинност на показанията на свидетелката С. А. и неистинност на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, както и че съдът игнорирал искането на молителя за прилагане на гр.д. № 12192/2015г. на РС Пловдив.
Като взе предвид, че към молбата си Н. не е приложил писмени доказателства за установени по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетел и на заключението на вещо лице по твърдението си за наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.2 ГПК, ВКС му даде указание за представянето на такива. С молбата си вх. № 8643/14.Х.2019г. молителят е приповторил посочените вече в молбата вх. № 31730/07.VІІІ.2019г. основания за отмяна, за доказване на които е представил писмо от „В и К” ЕООД Пловдив от 26.ІІ.2018г. до МРРБ /с копие и до него/, както и констативен протокол на Община „Родопи”, но не и влезли в сила присъди или съдебни решения за установяване на обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.2 ГПК.
При тези обстоятелства и предвид т.10 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК, включително тълкувателните мотиви, според които задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата за отмяна, когато тя се обосновава с твърдения за неистинност на показания на свидетел или на заключение на вещо лице, ВКС намира, че тъй като молбата на Н. не съдържа надлежни твърдения за наличие на обстоятелства по чл.303 ал.1 т.2 ГПК, тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Не представлява основание за отмяна и твърдението за неуважено искане на Н., заявено в инстанционното производство, за прилагане към делото на друго дело – това е оплакване за процесуално нарушение, което не се включва в нито едно от предвидените в чл.303 и чл.304 ГПК изрични и изчерпателни основания за извънинстанционния контрол на съдебни решения, какъвто е отмяната по реда на Глава двадесет и четвърта на ГПК.“
В частната жалба се поддържа оплакване, че видно от съдържанието на обжалваното определение молителят е поискал от районния съд прилагането на гр.дело №12192/2015 г. на РС-Пловдив, 14 гр.състав, като съдът е игнорирал искането му и не е съобразил решение №2552/20.7.2016 г./решението по гр.д.№12102/2015 г./. Твърди се също така, че същевременно в обжалваното определение на ВКС, 4 г.о., е отчетено , че не представлява основание за отмяна неуваженото искане за прилагане на въпросното дело, само че уважаемият състав на 4 г.о., постановил обжалваното определение е игнорирал основание за отмяна, визирано в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като между същите страни е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, и това е решение №2552/20.7.2016 г. по гр.д.№12192/2015 г. на РС Пловдив. Сочи се, че въпросното решение не е съобразено от РС Пловдив, 2 гр.с., по гр.д.№3683/2017 г., а и не е отчетено от ВКС в обжалваното определение като годно отменително основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Не е отчетено наличието на друго висящо във ВКС – ч.гр.д. №2353/2019 г., което е спряно, поради образуване на тълк.д.№2/2018 г. на ВКС. С допълнение към частната жалба се прави уточнение, че за връзката между влязлото в сила решение №2552/20.7.2016 г. по гр.д.№12192/2015 г. на РС – Пловдив, 14 гр.с. и решението гр.д. №3683/17 г.на РС – Пловдив, 2 гр.с., между които е налице противоречие.
Ответникът по частната жалба Б. Ф. Р. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с приетото във визираното тълкувателно решение/т.10/, досежно редовността на молбата за отмяна, както и че молителят не е изпълнил указанията на съда.
Изцяло неотносими към обжалваното решение са оплакванията в частната жалба, тъй като те визират друго основание, което не е включено в молбата за отмяна – чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №366/16.10.2019 г. по гр.д.№3281/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: