О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София 15.05.2019 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4843/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Й., подадена чрез И. Д. – юрисконсулт на Федерация на Университетските синдикати, против въззивно решение № 5469/15.08.2018 г. по възз.гр.д. № 2632/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 15974/13.10.2016 г. по гр.д. № 34107/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете му против Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението, извършено със заповед № РД 22-768/12.05.2016 г. на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, връчена на 13.05.2016 г. за незаконно, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „Управител на Творчески дом Китен“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 6 434, 64 лв. за периода от 13.05.2016 г. до 13.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на извършеното уволнение на касатора и се иска уважаване на предявените искове, ведно със законовите последици от това. Заявена е претенция за присъждане на съдебни разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,преповтарящо касационната жалба,се сочат основанията по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – СУ „Св. Климент Охридски“.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение е постановено, след като с решение № 36/19.02.2018 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. по гр.д. № 3244/2017 г. на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото по обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от В. А. Й. против СУ „Св.. Климент Охридски“ е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане. Въззивният съд е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „управител на творчески дом „Китен“ при ответника. Със заповед № РД 22-768/12.05.2016 г. на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. В периода 13.05.2016 г. до 13.09.2016 г. В. А. Й. не е полагал труд по трудово правоотношение. Като е съобразил длъжностните характеристики на длъжността „управител“ в щатното разписание от 01.01.2015 г. и длъжността „администратор – организатор“ в щатното разписание от 27.04.2016 г., съдът е приел, че е налице реално съкращаване в щата. Счел е, че е закрита щатната бройка за длъжността „управител“ и тъй като тя е единствената щатна бройка, работодателят няма законоустановено задължение да извършва подбор. Прието е и че уволненият служител не попада под закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като Творческия дом на СУ „Св. Климент Охридски“ не е самостоятелно юридическо лице, нито пък структура на ответника, която да е поделение или обособено образувание, наемащо самостоятелно работници и служители. За неоснователно е прието и оплакването във връзка с нарушението на чл. 8 КТ, тъй като уволненият служител не е изложил конкретни твърдения за недобросъвестно упражняване на права от работодателя, а доводите му в исковата молба имат характер на оценъчни съждения. Тези съображения са обусловили крайния извод на съда за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 344,а л. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. В приложеното изложение към касационната жалба не е направен и опит да се формулира правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон, както и за неизпълнение на дадените указания от Върховния касационен съд при предходното разглеждане на делото. Тези съображения обаче представляват касационни основания и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, доколкото във фазата по селекция на касационно обжалване ВКС не се произнася относно неправилността на въззивното решение. Същото важи и във връзка с оплакването, че СГС не се е произнесъл по довода за невръчено предизвестие. Акцентира се отново единствено върху твърденията за допуснати нарушения на материалния закон от страна на съда. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт обаче може да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречила на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Решението трябва да бъде постановено от съдиите, участвали в заседанието, с което е завършило разглеждането на делото /чл.235, ал.1 ГПК/. Всяка страна е длъжна при разглеждане на делото в открито съдебно заседание да вземе становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства /чл.143 ал.3 ГПК/. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчна да обуслови крайния извод за недопускане на касационно обжалване. Въпреки това за изчерпателност, следва да се посочи, че касаторът не е обосновал наличие на нито една от допълнителните предпоставки за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5469/15.08.2018 г., постановено от Софийски градски съд, по възз.гр.д. № 2632/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: