О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 02.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1811/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№498/03.01.2013 г., подадена от ищцата В. Ж. И. от [населено място] против въззивно решение №7949/19.10.2012 г. по гр.д.№8361/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV- Б въззивен състав.
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 29.11.2010 г. по гр.д.№20562/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 61 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Ж. И. от [населено място] против Министерство на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/ обективно съединени искове с правно основание 122, ал.3 ЗДСл за разликата от 720,19 лева до 8791,86 лева, за периода от 24.01.2006 г. до 10.01.2007 г. и този с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че е налице недопускане за изпълнение на съответната длъжност по смисъла на 122, ал.3 ЗДСл с ново наименование “Началник отдел “Управление и разпореждане на държавна собственост”, което не е опровергано от ответника по исковата молба с допустимите от ГПК/отм./ доказателствени средства, като служебното правоотношение е прекратено от органа по назначаването отново със заповед №РД-02-16-36/23.01.2006 г., произвела валидни правни последици, предвид постановеното по повод жалба на служителката решение по адм.д.№11093/2006 г. на ВАС, Петчленен състав, с която е отказана отмяната й. Не са зачетени доводите на жалбоподателката, че прекратяването на служебното й правоотношение се отнася за друга длъжност, а не за длъжността, на която не е била допусната да изпълнява задълженията си, в резултат на отмяна предходното прекратяване на служебното й правоотношение и възстановяването й на работа. Освен това изводът е обоснован и с установения по делото факт на издаване от страна на министъра на Р. заповед №РД-02-16-1516/27.12.2005 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и се поставят следните въпроси:
1. Може ли със заповед за прекратяване на правоотношението на една длъжност, за която правоотношението никога не е възниквало, представляваща определена позиция в длъжностното разписание, поради съкращаването й, да бъде прекратено правоотношението за друга длъжност ?;
2. Дали при прекратяване на правоотношение на основание съкращаване на длъжността/чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл/ органът по назначаването е оправомощен да действа според обективната си воля относно личността на служителя, както е според решаващите мотиви на СГС, или според обективните промени относно конкретната длъжност ?;
3. Има ли пълен идентитет между съдебно производство по отношение на заповед за прекратяване на правоотношението на една длъжност, представляваща определена позиция от длъжностното разписание, поради съкращаването й и съдебно производство , по което следва да бъде установено съществуването на правоотношение за друга длъжност, представлявала друга позиция в същото длъжностно разписание характеризирана с различни функции, задачи и задължения ?;
4. По прилагането на чл.118 ГПК/отм./, във връзка с чл.30 ЗВАС/отм/ и чл.188 ГПК/отм./ ?.
Сочи противоречива практика, подробно описана по всеки въпрос.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация МРРБ – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По естеството си поставените въпроси са релевантни за настоящия спор. Решаващият обаче извод на въззивната инстанция е, че е налице валидно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването със заповед от 23.01.2006 г., поради което при условията на т.1, изречение трето от ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, първият от поставените въпроси следва да бъде доуточнен в следния смисъл: “Допустимо ли е прекратяването на служебно правоотношение с даден служител от длъжност, която служителят не е заемал ?”,на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното по останалите въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №7949/19.10.2012 г. по гр.д.№8361/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав,, по подадена от ищцата В. Ж. И., касационна жалба, вх.№498/03.01.2013 г., по въпроса “Допустимо ли е прекратяването на служебно правоотношение с даден служител от длъжност, която служителят не е заемал ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №7949/19.10.2012 г. по гр.д.№8361/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав,, по подадена от ищцата В. Ж. И., касационна жалба, вх.№498/03.01.2013 г., по останалите въпроси.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: