О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 14.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2503/2017 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№36916/13.13.2016 г., подадена от ищеца М. М. С. от [населено място], уточнена и допълнена от назначения му процесуален представител – адв.Р. Д. срещу въззивно определение №2699/28.11.2016 год. по ч.гр.д. №2530/2016 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.о., 5-ти състав, с което е потвърдено определение №8289/03.10.2016 г. по гр.д.№11816/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, IX-ти гр. състав, с което е върната искова молба, вх.№2580/24.02.2016 г. на РС-Стара Загора, подадена от М. М. С. срещу Г. И. И., Д. В. И., Б. Х. Г., С. Г. Г. и Г. С. Г..
Въззивната инстанция е приела, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: „Ищецът М. С. е завел против общо пет ответници Г. И. И., Д. В. И., Б. Х. Г., С. Г. Г. иГ. С. Г. искова молба, по която първоначално е образувано гр.д.№ 26/2016г. по описа на ОС –Стара Загора, като е твърдял, че същите лица са го подложили на системен тормоз, изразяващ се в подаване на десетки жалби с невярна информация срещу него до Полиция и Прокуратура. Предполага, че тези жалби вероятно са продиктувани от имотните спорове, които имат и за които са заведени граждански дела. Застъпва, че ответниците следва да му заплатят обезщетение за претърпяни вреди, на обща стойност 200 000лв.
След отвод на всички съдии от ОС –Стара Загора с Определение № 221/21.04.2016г. на АС –Пловдив е постановено в производство по чл.23 ал.3 от ГПК, че компетентен да гледа делото е ОС –Пловдив. Следва да се отбележи, че с Определение № 1486/01.07.2016г. на ПОС по гр.д.№ 1024/2016г. на М. С. е предоставена безплатна правна помощ, но допълнително с Молба от 01.08.2016г. /на л.66 / ищецът заявява, че се отказва от назначения служебен представител адв. Ц.. Същевременно не желаел да бъде назначаван друг адвокат, защото назначените по този ред адвокати „претупвали” подобни дела. Затова е заявил, че ще води делото си сам. С определение № 1818/03.08.2016г. на ПОС, след проведени указания и уточнения от ищеца относно предмета на обжалване и за какви суми, образуваното гр.д.№ 102482016г. е прекратено и е изпратено на РС –Пловдив за разглеждане, тъй като е направен изводът, че исковете се предявяват частично за обезщетения съответно по 5100 лв. като част от пълния заявен размер съответно по 50000лв. – от Д. и Г. И.; 40000 лв. – от Б. Г. и по 30000лв. – от С. Г. и Г. Г..
При разглеждането на исковата молба Районният съд е проявил активност и е предоставил нови процесуални възможности на ищеца, за да отстрани описаните нередовности, но това така и не е сторено. Оплакванията, направени с частната жалба не са обосновани, тъй като ищецът е този, който следва да изложи обстоятелствена част на исковата молба, която да отговаря на изискванията за редовност по см. на чл.127 т.4 от ГПК и ясен петитум по т.5 от чл.127 на ГПК, която съдът да разгледа. На ищеца са дадени процесуални възможности, но не ги е изпълнил; нито е направил искане евентуално за продължаване на срока за отстраняването им. Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.“
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в изложение, озаглавено частна молба, вх.№18397/12.6.2017 г./, частният касационен жалбоподател твърди, че основанието за допускане на касационно обжалване са по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, и се поставят три въпроса: 1.Необходимо ли е по спор между едни и същи страни, на едно и също основание, когато горестоящият съд е освободил страна от плащане на разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК с аргумента, че ищецът е освободен по първоначалния иск, като това няма сила за същата инстанция, но в намален размер пред по-долустоящия съд ?, 2. Може ли молбата на страна по гражданско дело за изискване на информация, справки и чматериали до друга институция, в частност прокуратурата на РБ, да се счита от съда като служебно събиране на доказателства по делото,2 което е недопустимо ?“ и 3. Липсата на изричен петитум в исковата молба представлява ли неизпълнение на императивната разпоредба на чл.127, ал.1а т.5 ГПК в случаите, когато искането до съда/петитумът/ се съдържа имплицитно в нея и може да бъде изведен от цялостния й контекст ? Тоест, необходим ли е изричен петитум в случаите, когато е безспорно ясно, както е искането от съответната съдебна инстанция, от страна, която го е сезирала ?
Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок.
Доколкото изводите на въззивната инстанция обхващат няколко нередовности на исковата молба и същите не са отстранени своевременно, настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че с оглед зададените въпроси, категорично не е налице изпълнение от страна на ищеца, на указанията на съда, във връзка с разпоредбата на 127, ал.1, т.5 ГПК. Съдебната практика по третия поставен въпрос е категорична, че искането/петитумът/ на исковата молба трябва да бъде ясен и категоричен. Самата законова разпоредба на посочената правна норма не допуска липса на изричен петитум. В посочения смисъл са решение №403/19.10.2012 г. по гр.д.№321/2012 г., III г.о., на ВКС, решение №93/01.7.2013 г. по гр.д.№1328/2012 г., III г.о. на ВКС, решение №97/16.4.2014 г. по гр.д.№4814/2013 г., III г.о. на ВКС и др.
Поради това не се налага допускането на въззивното определение по този въпрос.
Неотстраняването на визираната нередовност на исковата молба прави безпредметно допускането на въззивното решение до касационно обжалване по първите два въпроса.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2699/28.11.2016 год. по ч.гр.д. №2530/2016 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.о., 5-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: