О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София 06.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 6984/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. на з. – С., против въззивно решение № 4393/17.06.2014 г.постановено по гр.д.№ 2627/2014 г. по описа на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б състав,с което е потвърдено решение от 19.07.2013 г. постановено по гр.д.№ 1104/2012 г. по описа на Софийски районен съд,в частта,в която са уважени предявените от Е. Д. Г. срещу М. на з. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 2 КТ,както и иска по чл.225,ал.1 КТ за сумата 4 253,04 лв.,представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 10.11.2011 год.до 10.05.2012 год.,ведно със законната лихва,считано от 10.01.2012 до окончателното изплащане,както и в частта за разноските.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси – 1.Възможно ли е задълженията, които са посочени като основни такива в длъжностната характеристика на служителя и които определят предмета на възложените дейности и същността на трудовата престация, която служителят следва да предостави на работодателя да бъдат класифицирани като съществени и несъществени и могат ли да се определят от съда като “много по-съществени” и съответно не толкова съществени, след като работодателят ги е определил като основни такива; 2.Неизпълнението на част от основните задължения представлява ли неизпълнение на възложената работа, ако се приеме, че изпълнението включва поредица от действия, които следва да бъдат извършени.Позовава се на две решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация – Е. Д. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Ю.К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Не претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция отговаряйки на оплакванията във въззивната жалба е достигнала до извод, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не се е съобразил с изискванията на чл.189, ал.1 КТ. При установена по делото фактическа обстановка, съобразно която на ищцата са възложени най-голям брой преписки за процесния период 7.09.2011 год.-21.09.2011 год., т.е. тя е била с най-голяма натовареност и при безспорно установеното,че работата се е осъществявала в намален личен състав,съдът е приел също така, че при извършването на тази работа ищцата е допуснала нарушения, които обаче с оглед обстоятелството, че се явяват допълнителни към основните й задължения по характеристика, е наложено неправилно най-тежкото дисциплинарно наказание, тъй като сканирането на документи не е част от нейните основни задължения.Наред с това от неизпълнението на задължението по сканиране на документите не са възникнали вреди за работодателя,а и не е налице системност,с оглед на кратния период от време.
Позоваването от касатора на задължителна съдебна практика , а именно решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените материалноправни въпроси. И двата въпроса са относими към изводите на въззивния съд, но не са обвързани от крайния му решаващ извод,а именно, че работодателят не се е съобразил с изискванията на чл.189, ал.1 КТ. По този извод касационният жалбоподател не е поставил въпрос в изложението си. Друг решаващ извод, по който в изложението не е поставен въпрос е този за по-голямата натовареност на ищцата, поради което тя е допуснала нарушения.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4393/17.06.2014 г.постановено по гр.д.№ 2627/2014 г. по описа на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б състав .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: