О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 30.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5866/2015 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№12378/25.9.2014, подадена от А. Г. А. и П. Р. А., и двамата от [населено място], област Б., приподписана от адв.Р. С., срещу въззивно определение № 2338/24.8.2015 год. по ч.гр.д. №2113/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 6 състав, с което е потвърдено разпореждане от 10.02.2015 г. по гр.д.№3569/2013 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, 19 състав, с което е върната върната въззивна жалба, вх.№12139/02.02.2015 г., подадена от частните касационни жалбоподатели в настоящото производство.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че определението на първата инстанция е правилно, тъй като въззивната жалба срещу решението на първата инстанция е просрочена. Изложени са изводи, за правилно приложение от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.45, изречение второ ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставят следния въпрос: „При липсата на изрично посочен съдебен адрес за получаване на съобщения по делото, получаването на съобщение по делото от пълномощник пред една инстанция да се счита ли за редовно връчено и пред следващата инстанция ?“. Твърди се, че даденият от съда отговор на този въпрос е в противоречие със закона, а не е налице изрично изразена воля и посочване на съдебен адрес, различен от този в исковата молба, поради което неправилно е прието, че въззивната жалба е просрочена. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, разглеждането му същество и неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – С.,е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Поставеният въпрос изобщо не е обсъждан от Софийския апелативен съд. Нормата на чл.45, изречение второ ГПК по категоричен начин сочи, че връчването на представител се смята за лично връчване. От данните по делото е видно, че пред първата инстанция частните касационни жалбоподатели – ищци, са упълномощили адвокат, който ги е представлявал по делото пред СГС. Поради това правилно съобщението за решението на този съд е изпратено до него, без той да е посочен за съдебен адресат. Въпросът за съдебния адресат е уреден от правната норма на чл.39 ГПК и в случая е налице смесване между този процесуален институт и хипотезата на чл.45, изречение второ ГПК.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай, макар да не е имал изрично упълномощаване да извършване на процесуални действия пред по-горния/въззивен/ съд, процесуалният представител на ищците е следвало да ги уведоми за резултата от спора пред първоинстанционния съд. Това следва от задължението на пълномощника по отчетната сделка.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2338/24.8.2015 год. по ч.гр.д. №2113/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 6 състав, с което е потвърдено разпореждане от 10.02.2015 г. по гр.д.№3569/2013 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, 19 състав, с което е върната върната въззивна жалба, вх.№12139/02.02.2015 г., по частна касационна жалба, вх.№12378/25.9.2015, подадена от А. Г. А. и П. Р. А., и двамата от [населено място], област Б., приподписана от адв.Р. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: