О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 08.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3983/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3538/01.8.2016 г., подадена от адв. Ж. С. – процесуален представител на ответника по исковата молба [община], против въззивно решение от 08.7.2016 г. по гр.д.№187/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено решение от 11.5.2016 г. по гр.д.№93/2016 г. по описа на Берковския районен съд, и са уважени предявените от Ж. И. Д. от [населено място], област М., против [община] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивният съд е приел, че изискването за образование за заемане на длъжността на жалбоподателката е изменено, като под образование по смисъла на чл.328 ал.1 т.6 КТ се разбира определена завършена степен на обучение, което се удостоверява със съответен документ за завършено образование./решение № 494 от 14.01.2013 г. по гр.д.№ 25/12 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, „възможно е за определени длъжности да липсва изискване за вида на образованието, а да има само изискване за неговата степен, но във всички случаи, когато се изисква даден вид на образование по определена специалност, а работникът притежава съответната степен, но по друга специалност, то това е основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ”/.
Относно длъжността на жалбоподателката съдът е стигнал до извод, че за нея няма нормативно определено образование, поради което само и единствено работодателят има право да прави преценка за това какви образователни или квалификационни изисквания са нужни и това е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност. Работодателят има право да променя щатното разписание и длъжностните характеристики, които установяват изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Прието е, че няма пречка да извършва тази промяна и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях, като волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна.
Прието е и, че правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви изисквания ще въведе по отношение на работниците си, по отношение на която преценка съдът няма правомощия да извършва проверка. Не е от компетентност на съда да се произнася каква квалификация налагат нуждите на работата за дадена длъжност и дали промяната в изискванията за квалификация е наложена от обективна необходимост.
Съдът обаче е приел, че следва да се произнесе дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с нормите на чл.8 ал.1 КТ, при направеното от ищцата възражение и съответно подържано в жалбата.
Направеното възражение на ищцата в исковата молба се отнася до липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността и твърдението й, че работодателят е упражнил това свое право недобросъвестно.
В този случай следва да бъдат изложени конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, тъй като добросъвестността се предполага, и страната която я оборва носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя с оглед възраженията, които са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК.
С оглед твърденията на ищцата, че в старата и новата длъжностни характеристики няма никаква промяна, само и единствено в изискванията за образование съдът е приел, че новите изисквания са въведени единствено с утвърдената от работодателя длъжностна характеристика. Прието е и, че както естеството на работа, така и практическите трудови задължения на заеманата длъжност не изискват такава висока степен на образование и професионална квалификация. Отчетено е, че ищцата работи на тази длъжност от 2012година, без никакви забележки и наказания и се е справяла отлично с възложената работа, преминала е десетки форми на обучение за повишаване на квалификацията си, свързана със заеманата длъжност. Отчетено е и че от 16.12.2015година е изпълнявала и задължения на по-висока длъжност „старши специалист – отчитане на приходи“ именно с образованието което притежава до момента на уволнението.
Въззивната инстанция е приела, че трайно установено е в съдебната практика, че при уволнение, извършено на разглежданото правно основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, ще е налице злоупотреба с право и съответно ще е нарушен чл. 8, ал. 1 от същия кодекс, когато въведените нови изисквания за заемане на определена длъжност не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата, предвид разминаване между логично относимите изисквания за изпълнение на длъжността и въведените нови такива, което налага извод, че със законово допустими средства (изменение на изискванията за длъжността) се прави опит да се обоснове уволнението на конкретен работник или служител. В изводите си окрвъжният съд се е позовал на заключението на вещото лице К. Н. по приетата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-трудова експертиза и е установил, че според структурата на О. – Б., действаща от 01.12.2015година в отдел „Местни приходи и общинска собственост“ има шест щатни бройки, но са извършени промени само в две длъжности характеристики на служители в нея, относно изискванията за образование, което следва да бъде висше- степен, „магистър“ специалност „икономика“,като в три от длъжностните характеристики няма промяна, а за една от длъжностите, която не е съществувала преди, е направена нова длъжността характеристика. Поради това съдът е стигнал до извод, че промяната в изискванията за заемане на длъжността засяга само ищцата и още едно лице, но не и останалите четирима служители, който са работили в същия отдел.
Извършвайки съпоставка между предходната длъжностна характеристика приложена в трудовото досие на ищцата и новата характеристика, връчена и на 13.01.2016 г., съдът е установил, че последната не предвижда промени относно задълженията, функциите и отговорностите на служителя, свързани с новото изискване за образование – висше с образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност „икономика“.
Въззивната инстанция е стигнала до извод, че по делото не са ангажирани доказателства за реално настъпили фактически промени в обхвата или изпълнението на трудовите задължения за съответната длъжност, които да бъдат изпълнявани от лице, имащо висше образование, специалност „икономика“, както и какво именно е наложило тази промяна, като в тежест на работодателя е да докаже, че при изменение на образователните изисквания за заемане на длъжността е действал добросъвестно, като за да се наложи това изменение е настъпила обективна необходимост от промяна на образование за заеманата от ищцата длъжност. Поради това съдът е стигнал до извод, че като не е била налице такава необходимост, то работодателя е изменил изискването за образование, действайки недобросъвестно в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал.1 КТ и презумпцията на чл.8,ал.2 от КТ е оборена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Длъжен ли е работодателя да доказва в съдебното производство в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ обективна необходимост за извършената от него промяна в изискванията за образование в длъжностната характеристика, акот в исковата молба е въведен такъв довод като основание за злоупотреба с право ?, преформулиран от самия касационен жалбоподател по следния начин: Действа ли работодателят в нарушение на чл.8, ал.1 КТ при изменение на образователните изисквания за заемане на длъжността, ако в съдебното производство не докаже обективна необходимост от тази промяна ?; 2. Чия е доказателствената тежест – на уволнения или на работодателя, при наведени в исковата молба доводи за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ ? Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответницата по касация Ж. И. Д. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима. Обжалваното решение обаче не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
И двата, поставени в изложението въпроса са относими към изводите във въззивното решение. Същите обаче не кореспондират с крайния решаващ извод на окръжния съд, който приема, че като не е била налице необходимост от промяна на изискванията за заемане на длъжността, то работодателя е изменил изискването за образование, действайки недобросъвестно в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал.1 КТ, че е налице нарушение на посочената правна норма и презумпцията на чл.8,ал.2 от КТ е оборена. Касационният жалбоподател е следвало да постави и процесуалноправен въпрос за това, как и при наличието на какви доказателства по делото съдът е достигнал до този извод. Това обаче не е сторено.
Ето защо поставените въпроси не отговарят на приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.7.2016 г. по гр.д.№187/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: