О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
София, 23.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2665/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх№2104/24.3.2014 г., подадена от адвокати Р. А. и С. К. – процесуални представители на ответника по исковата молба Б. Г. Д. от [населено място], против въззивно решение от 19.02.2014 г. по гр.д.№745/2013 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., четвърти състав, с което е потвърдено решение №369/12.7.2013 г. по гр.д.№413/2013 г. по описа на Кюстендилския районен съд, г.к., в частта с която е обявен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, във формата на нотариален акт №14, т.ІІІ, рег.№6232, д.№369/2010 г., на нотариус Б. А., в частта, с която П. А. Н., представляван от С. Р. Н., е продал на Б. Г. Д. ? идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ ІV, пл.№1003, кв.76, по сега действащия план на [населено място], одобрен със заповед №319/05.02.1987 г. на кмета на [община], целия с площ от 994 кв.м, при граници и съседи на имота по нотариален акт: улици от две страни, В. Ш. и бивш имот на ТКЗС; съседи на имота по скица: от две страни улици и УПИ V-1002, имот извън регулация, ведно с построените в имота: жилищна сграда, състояща се от сутерен и етаж със застроена площ от 75 кв.м и второстепенна сграда – лятна кухня с площ от 60 кв.м, на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, поради липса на съгласие .на продавача.
Въззивната инстанция е споделила мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че имотът е придобит от ищеца, заместен по наследство от законните си наследници, и лицето С. Р. Н. в режим на обикновена съсобственост, поради което всеки от тях има по ? идеална част. Съдът е приел, че С. Р. е призната за виновна изцяло по повдигнатото й обвинение и неистинските документи са описани подробно в мотивите на присъдата, поради което на основание чл.300 ГПК се установява, че тези документи са неистински, от което следва извод, че пълномощното, с което е сключен договора не е било подписано от ищеца П. Н.. Поради това съдът е стигнал и до извод, че липсва съгласие на ищеца Н. и е налице основанието по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Представлява ли годен съдебен акт присъдата, чийто диспозитив не е подписан от председателя на състава ?; 2. Неподписаната присъда попада ли в хипотезата на чл.300 ГПК, респективно задължителна ли е такава присъда за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца ?; 3. Задължителна ли е за гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК присъда, чийто диспозитив не включва императивно определеното с нормата на чл.301, ал.1, т.1 НПК разрешаване на въпроса кое е извършеното от дееца деяние, когато последното не е описано с обективните му признаци ?. По тези въпроси се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК се поставят следните въпроси: 4. Как се определя спорното материално право, съответно – какъв е предметът на делото и търсената от ищеца защита ?, 5. Длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет ?, 6. Нищожен ли е договор за покупко-продажба на чужд имот ?, и 7. Длъжен ли е съдът да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса и да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения ? По последния въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация А. П. А. и Й. П. А., които по силата на наследяването заместват първоначалния ищец П. А. Н., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК, приподписан от процесуалният им представител – адв. С.. Претендират разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като по всички въпроси липсват изводи на въззивната инстанция в решението й. Единственият, решаващ извод на Кюстендилския окръжен съд е за липсата на съгласие от страна на първоначалния ищец Н., което е основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД, по който извод касационният жалбоподател не е формулирал правен въпрос. Освен това поставените в изложението въпроси не са поставени нито в отговора на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, по чл.131 ГПК, нито във въззивната жалба. За пръв път те се поставят едва в касационната жалба и то частично.
Поради това изложението не отговоря и на приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. по описа на ВКС ОСГТК.
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски в размер на 400 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.02.2014 г. по гр.д.№745/2013 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., четвърти състав, по касационна жалба, вх.№2104/24.3.2014 г., подадена от адвокати Р. А. и С. К. – процесуални представители на ответника по исковата молба Б. Г. Д. от [населено място].
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.3, да заплати на А. П. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], С. о., [улица], и на Й. П. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.13, деловодни разноски в размер на 400/четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: