О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 10.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1092/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№9865/12.11.2014 г., подадена от К. Т. Д. и К. Г. Д. от [населено място] определение №291/18.9.2014 г. по ч.гр.д.№4049/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е потвърдено определение №18598/01.10.2013 г. по ч.гр.д.№11145/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ВО, ІІ-А състав, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба от К. Т. Д. и К. Г. Д. срещу разпореждане от 04.02.2013 г. по гр.д.№2232/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 113 състав, е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба от същите лица срещу определение №18598/01.10.2013 г. по ч.гр.д.№11145/2013 г. на СГС, ВО, ІІ-А състав, в частта, с която е потвърдено разпореждане от 04.02.2013 г. на СРС.
С обжалваното определение е прието, че с частната жалба до въззивния съд се обжалва заповедта за изпълнение на парично задължение, и със същата се поддържа, че не са били налице основания по закон за издаване на заповедта за изпълнение, в която част поради недопустимост, съгласно чл.413, ал.1, предл.1 ГПК, въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Досежно този резултат пред въззивната инстанция тричленният състав на ВС, ІІ г.о., е приел, че въззивното определение е правилно и законосъобразно с оглед цитираната правна норма. Относно частта от обжалвания съдебен акт, с която е потвърдено разпореждането на СРС от 04.02.2013 г., досежно разноските, тричленният състав на ВКС, ІІ г.о., е приел, че обжалваното определение попада в хипотезата на т.8 от ТР №4/2013 от 18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК, поради което въззивните актове, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
В частната жалба, предмет на разглеждане пред настоящия тричленен състав на ВКС, се поддържат оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно се присъждат разноски за ответника по частната жалба в настоящото производство, както и по съществото на заповедното производство. Правят се и оплаквания за приложението на т.8 от ТР №4/2013 от 18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК. Моли се за отмяна на обжалваното определение постановяване на съдебен акт, с който да се отмени определението на СГС, както и да се отхвърли заявлението в частта за разноските, или да се върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответникът по частната жалба [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІІ г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с приетото в т. 8 на ТР 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения , постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Атакуваното с частната жалба определение, по която е образувано настоящото производство, попада в хипотезата на т.8 на цитираното тълкувателно решение. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че характерът на производството изключва приложение на т.8 от ТР №4/18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК. Постановените тълкувателни решения на ВКС са задължителни за прилагане, както от всички съдилища в страната, така и от съставите на самия ВКС – аргумент от чл.130, ал.2 ЗСВ. Останалите оплаквания касаят необжалваемата част от атакуваното определение, поради което не следва да се разглеждат.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №291/18.9.2014 г. по ч.гр.д.№4049/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: