О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1356
София, 26.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5130/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№14693/17.8.2015 г., подадена от адв. Д. И. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. С. С. от [населено място], и касационна жалба, вх.№15233/31.8.2015 г., подадена от адвокати С. П. и В. П. – процесуални представители на ищеца В. Н. С. от [населено място], против въззивно решение №V-66/10.7.2015 г. по гр.д.№790/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №216/10.02.2015 г. по гр.д.№6139/2014 г. по описа на Бургаския районен съд, ХХ граждански състав, с което ответникът по исковата молба В. С. С. е осъден да заплати на В. Н. С. сумата 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на разпространени на 02.7.2014 г. чрез интервю за предаването „З. Б.“ на Нова телевизия позорни твърдения, ведно със законната лихва върху главницата, като искът до пълния предявен размер от 25000 лева е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че в случая по отношение на ищеца В. С. не са изречени обидни думи и/или изрази, като с част от употребените от ответника С., в качеството му на политик, са дадени оценки и квалификации на поведението на ищеца като политик, без да са употребени изрази, насочени срещу личността на последния. Окръжният съд е стигнал и до извод, че „… позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско..“ Относно настоящия случай е прието, че с част от употребените от ответника изрази са изложени твърдения за факти, касаещи укоримо от гледна точка и дори престъпно поведение на ищеца, като употребените изрази недвусмислено се възприемат и тълкуват от българското общество във всички негови прослойки и кръгове, като получаване на пари, които не се следват от получателя, нерегламентирано, противозаконно, престъпно, и които твърдения излизат извън рамките на т.нар „политическо говорене“, и същите съставляват оценки, а не твърдения за факти. Поради това споделени изводите на първоинстанционния съд, че с част от употребените от ответника и думи и изрази е осъществена клевета спрямо ищеца, а същата съставлява непозволено увреждане, накърняващо личната сфера на ищеца, причиняващо негативни емоции и усещания и те следва да бъдат обезщетени.
Досежно размера са изложени изводи относно личността на ответника – политик и собственик на медия, чиито изявления се възприемат с по-висок кредит на доверие, както от симпатизантите, така и от останалата част от българските граждани, поради което същият дължи в по-голяма степен от останалите да съобразява изказванията си – както преките твърдения за факти, така и своите оценки, лични мнения и като цяло внушения, които налага на зрителската аудитория. На следващо място е взета предвид и личността на пострадалия – също политик, като това обстоятелство следва да се тълкува двояко – от една страна в това му качество определянето на неговия обществен облик, така и оценката, която неговите опоненти му дават, а от друга страна, поради голямото обществено внимание към него. Въз основа на това е определено обезщетение в размер на 7000 лева.
В изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като се поставя следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът в доклада си, да определя изрично конкретните твърдения на ответника, като отделени фрази – извън контекста на цялостното съдържание – според това, което ищецът сам е посочил като текст от който претендира, че е засегнат, или следва да разглежда фразите свързани с контекста на цялостното изложение, и да направи анализ на изявленията в цялостния контекст на посочената публикация, при случаите на търсене на обезщетение за неимуществени вреди от направените изявления в телевизионно предаване – интервю ?, 2.Как решаващият състав на съда следва да преценява приетите от него изявления – ограничително, само във връзка с приетите от него за разглеждане отделни фрази, или следва да разглежда и цялостния контекст на изявленията на ответника по делото, които са посочени в съдържанието на цялото предаване ?, 3. Следва ли съдът да укаже доказателствената тежест за доказване на репутацията, ако това присъства в изложението на претенцията на ищеца, и как следва да постъпи, ако настъпили вреди се твърдят от ищеца като негативен резултат от накърняване на неговата репутация след това, без да са изрично посочени в изложението на исковата молба като пряка и непосредствена последица, от която е претърпял неимуществени вреди ?, 4. Следва ли с оглед разпределяне на доказателствената тежест при искове за непозволено увреждане – да бъде задължен ищецът да доказва факта на обективно съществуваща положителна репутация в обществото, или ответникът е задължен да установи обстоятелството, че ищецът не се ползва с положителна репутация в обществото, за да опровергава наличие на причинна връзка между съдържание на всяка отделна фраза в изявление и евентуален негативен резултат.
Като въпроси за допускане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се сочат следните: 1.Следва ли да се прави разграничаване между съобщаване на факти и даване на политически оценки и изразявани мнения, и съществена ли е подобна разлика с оглед преценката за наличие на извършен деликт от публични изявления ?, 2. Следва ли всяка изразена негативна оценка по политически въпроси да се приравнява непременно към противоправно поведение, или преценката за това трябва да се извършва като се преценява съдържанието на изявлението, в цялостния му контекст – дали то попада в рамките на допустимите предели, а при спазване на ограниченията по чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България ?, 3. Следва ли при преценка на изявленията за наличие на деликт да се преценява като увреждаща и вредоносна всяка отделна фраза, която съдържа негативна персонална оценка, но обективно не съдържа оскърбления или обидни думи и може ли оценката, изразена във фраза или цялостно изявление да се проверява за истинност според смисъла на казаното,възприет от съда, по собствено субективно разбиране ?, 4. Следва ли при преценката на изявленията, от страна на съда дали изявленията са увреждащи и представляват деликт, или не са такива – решаващият състав да отчита също и формата, в която са изказани, включително когато изявленията са дадени, като отговори на предварително зададени въпроси, а при дадена негативна оценка в отговори на интервю – следва ли да се отчита и обстоятелството, че е направена при или по повод на случай, вече поставен на обществено обсъждане ?, 5. Следва ли да се преценява като деликт спрямо лице, представляващо публична фигура и заемащо публична позиция, без да е споменавано пряко, а в коментар, свързан с политическата му дейност, както и допустимо ли е да се носи отговорност за подобно персонално увреждане, при косвено засягане на лицето, ако в този случай причината за изразената оценка е коректно посочена ?, 6. Следва ли да се носи отговорност за накърняване на лични права при извършване на субективен коментар, ако причината за изразената негативна оценка е посочена, но няма посочване на конкретни факти относно конкретно лице, както и в случаите когато лицето не е посочено поименно, а засягането се извежда косвено, според смисъла на цялостното изложение ?, 7. Накърнява ли се личният живот на политическа или обществена фигура, когато се коментира политическата дейност, свързана с тази публична фигура, и коментарът е само във връзка с коментирана политическа тематика, без в него да се коментира личния живот на лицето, извън политическата и обществена сфера ?
Сочи се практика на ВКС по чл.290 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение в уважената част до касационно обжалване.
В изложението на касационния жалбоподател – ищец, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като се твърди, че е налице противоречие между въззивното решение в обжалваната част и ППВС №4/1968 г. и се поставят въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД. Поставят се и следните въпроси – 1. Ако се прави разграничение между характера на увредената личност и на дееца – дали са публични личности или не – и оттам следва да има и разлика в пределите на търпимост на проникване в личната сфера, то следва ли да се направи и разграничение отново според характера на увредената личност и дееца – дали са публични личности или не – за справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД ?, и Такива личности не търпят ли по-големи морални вреди в случаите, когато е преминат предела, предвиден в чл.39, ал.2 от Конституцията ?. Представя се ППВС №4/1968 г. и ТР №1/17.02.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ВКС ОСГК.
Моли се за допускане на въззивното решение в отхвърлителната част до касационно обжалване.
И двете страни са депозирали отговори по смисъла на чл.287 ГПК. И двете страни претендират разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорите на страните по чл.287 ГПК намира, че жалбите са подадени в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационните жалбоподатели въпроси, макар и по естеството си да са правни, не обосноват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като са бланкетни. По нито един от тях не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими. Освен това поставените от ищеца въпроси са относими към приложението на чл.52 ЗЗД. Въздигнатият от посочената правна норма принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
С оглед изхода от спора в настоящата съдебна инстанция разноските, направени от страните в това производство следва да останат в тяхна тежест, така както са направени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №V-66/10.7.2015 г. по гр.д.№790/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, по касационна жалба, вх.№14693/17.8.2015 г., подадена от адв. Д. И. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. С. С. от [населено място], и касационна жалба, вх.№15233/31.8.2015 г., подадена от адвокати С. П. и В. П. – процесуални представители на ищеца В. Н. С. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: