О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 17.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1894/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3146/18.02.2019 г., подадена от Т. Д. П. от [населено място], с юридическа правоспособност, против въззивно решение №2401/16.10.2018 г. по гр.д.№1987/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.о. 12 състав, с което е потвърдено решение №6782/11.10.2017 г. по гр.д.№1248/2016 г. по описа на Софийския градски съд, Първо гражданско отделение, 19 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. П. от [населено място] против „Софийска вода“ ЕАД – София, за разликата от 5000 лева до 10000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, търпени в периода от 23.7.2012 г. – 22.4.2014 г., изразяващи се в демонстриране на пълно пренебрежение към личността и усилията на ищеца за разрешаване на проблем с натрупани сметки за потребена вода в ЕС на чл.4,5 и 6 в [населено място],[жк].
Въззивната инстанция е приела, че „Предвид оплакванията по жалбата и възраженията в отговора, настоящата инстанция не е властна да ревизира извода на първоинстанционния съд за доказаност на фактическия състав на чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД и следва да приеме, че пред въззивния съд не е спорно, че ищецът е търпял заявените неимуществени вреди за исковия период, те са в причинно – следствена връзка с конкретно поведение на служители на ответника и това поведение е противоправно.
Спорен е размерът на следващото се обезщетение. За определянето му е необходимо да се прецени вида, интензитета на търпените вреди и продължителността на проявлението им. Обстоятелството, че са причинени от поведението на служители на дружество- монополист, не може да бъде отчетено като фактор за размера на обезщетението, тъй като последното е заместваща облага за вредите на пострадалия, а не имуществена санкция за делинквента. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за горепосочените релевантни фактори, а приложените писмени доказателства установяват единствено активната му гражданска позиция за разрешаване на проблема с ответника, но не и житейски презюмираните вреди, свързани с упоритото й отстояване. Ето защо въззивният съд не намира основание да определи по – висок размер на обезщетението от присъдените от първата инстанция 1500 лева.
В заключение, крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е приложен правилно материалният закон. По естеството си касационният жалбоподател оспорва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се, че съдът не е преценил правилно начина, по който ответникът се е отнесъл към него.
Ответникът по касационната жалба „Софийска вода“ ЕАД – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа описание на факти и обстоятелства, както и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №2401/16.10.2018 г. по гр.д.№1987/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: