О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 23.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1388/2019 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№22505/17.12.2018 г., подадена от адвокат Я. С. – процесуален представител на ответниците по исковата молба З. З., Е. Г., Л. Г. и И. Т., срещу въззивно определение №28220/05.12.2018 г. по гр.д.№1393/2018 г по описа на Софийския градски съд, г.о., II – В въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на горепосочените лица, за изменение на решение №5582/22.8.2018 г. по горепосоченото дело.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед изхода от спора във въззивната инстанция, следствие което е намалена присъдената от първата инстанция сума по чл.59 ЗЗД, на ищците са присъдени разноски в по-малък размер, за което ответникът по исковата молба – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – С. е осъден за тях. Изводът е съобразен с разпоредбата на чл.78, ал.ал.1 и 3 ГПК. Въз основа изложеното е прието, че не е налице основание по чл.248, ал.1 ГПК. Не е зачетен доводът за присъждане на всеки от ищците по 300 лева, съгласно Наредба №1 от 09.7.2004 г.
Срещу определението на въззивната инстанция по чл.248 ГПК е подадена описаната по-горе частна жалба с оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че въззивната жалба на ответника е срещу целия първоинстанционен съдебен акт, като се сочи, че присъдените на ответника по исковата молба са в размери по чл.7, ал.2, т.1 от цитираната по-горе наредба. Въз основа изложено се застъпва становище за дължимост от страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ – С., по 300 лева за всеки от ищците.
Ответникът по частната жалба „ЧЕЗ Разпределение България“ – С., е депозирал отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответната страна в настоящото производство, намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Изводите на Софийския градски съд са правилни относно присъждането на разноските, с оглед изхода от спора. Неоснователно е позоваването на жалбоподателите на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. В процесния случай тази разпоредба не корелира с разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Разпоредбата от наредбата урежда отношенията между страни в процеса и процесуалния им представител, а двете разпоредби от ГПК имат предвид изхода от съдебния спор, при който ищцовата страна не получава в пълен обем претенцията си или ответната страна е осъдена да заплати само част от претенцията, насочена срещу нея.
В настоящия случай ищците – частни жалбоподатели, получат със съдебното решение само част от претендираните от тях суми и разноските за тях те следва да получат в намален размер спрямо направените от тях разноски за процесуално представителство.
Присъдените на ищците разноски са съобразени с уважената част от претенциите, а разноските за ответника по исковата молба са съобразени с отхвърлената част от претенциите, като на него са присъдени разноски/държавна такса по въззивната жалба/ и юрисконсултско възнаграждение, чийто сбор кореспондира нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение №28220/05.12.2018 г. по гр.д.№1393/2018 г по описа на Софийския градски съд, г.о., II – В въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ