О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 20.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6540/2014 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№87567/15.7.2014 г., подадена от адв. М. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение от 20.6.2014 г. по гр.д.№1548/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение №ІІ-78-339/19.12.2013 г. по гр.д.№19993/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 78 състав, с което са отхвърлени предявените от М. М. К.-В. от [населено място] против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и същите са уважени.
Въззивната инстанция е приела, че за да е налице основанието по чл.328, ал.1, т.7 КТ, следва предприятието или поделението на последното, в което работи дадения работник/служител, да се премества в друго населено място или местност. Изложени са съображения, че под “поделение” следва да се разбира всяко вътрешно организационно-производствено или служебно звено, включително цехове, лаборатории, отдели, служби и др.под., а с оглед конкретния случай СГС е стигнал до извод, че не се установява ищцата да е работела в някакво вътрешно обособено звено, което да се е преместило от [населено място] в [населено място]. Поради това съдът е стигнал до краен извод, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че проектът “П./А.” представлява такова звено, а не е просто съвкупност от дейности в изпълнение на сключен договор от дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставя следният въпрос: “С оглед правилното прилагане на чл.118, ал.2 КТ и свободата на работодателя да изменя едностранно работното място на служителите следва ли в длъжностната характеристика, като част от трудовия договор да бъде упоменато точното работно място на служителите в предприятието или това може да се прави с други вътрешни актове на работодателя като длъжностни разписания, заповеди и т.н. ?”
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по касация М. М. К.-В. е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
Поставеният въпрос е правен, но е неотносим към изводите на въззивната инстанция. Никъде в мотивите си съдът не е отговарял на този въпрос или на част от него, за да се приеме, че е налице произнасяне по него. Следователно въпросът не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение правният въпрос, който касационният жалбоподател поставя следва да е в съответствие с изложеното в обжалваното решение. В процесния случай това не е налице.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 20.6.2014 г. по гр.д.№1548/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав, по касационна жалба, вх.№87567/15.7.2014 г., подадена от адв. М. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: