О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 10.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1748/2016 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№773/26.02.2016 г., подадена от ответника по исковата молба „П. З. П. Д.“ към [фирма] – С., против въззивно решение №138/11.01.2016 г. по гр.д.№783/2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, г.о., I-ви въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №3070/01.7.2015 г. по гр.д.№225/2015 г. по описа на Разложкия районен съд, ГО, 53 състав с което са уважени предявените от Н. Б. С. от [населено място], [община], област Б. против П. З. П. Д.“към [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че „трудовото правоотношение между страните е било прекратено едностранно от работодателя на безвиновното основание – чл. 328, ал.1, т.11 от КТ – промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Изложени са съображения, че с решение № 324/26.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1251/1997 г., III г.о., е прието, че обективният характер на отговорността предпоставя задължение заповедта за уволнение да бъде мотивирана, т. е. в нея да се съдържат конкретните обстоятелства, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение; изискването е съществено, тъй като само в рамките на изложените мотиви съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране /подвеждане под съответна правна норма/.
Съдът е приел също така, че уведомяването на служителя за прекратяване на трудовия договор, не е достатъчно обосновано и мотивирано, по начин допускащ недвусмислено определяне на причината за прекратяване на трудовия договор, възможността на настоящата съдебна инстанция да провери съществува ли фактът, посочен като основание за прекратяване и съответства ли на посочената правна норма и възможността на служителя да разбере причината, мотивирала работодателя да прекрати трудовото правоотношение и да организира адекватно защитата си.
По нататък в мотивите си окръжният съд е стигнал до изводи за немотивираност на процесната заповед, както и че работодателят не е и доказал по безспорен начин, че като работодател е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или служителя точното основание за уволнението, чрез навеждането и на конкретни обосновани доводи, като му е дал възможност преди това да му представи и доказателства, че отговаря на променените изисквания.
Прието е също така, че промяната в изискванията за заеманата от ищеца длъжност / която е свързана освен с изискването за притежаван професионален опит – 5 години, който по принцип е относим към понятието „квалификация”, е свързана в конкретния случай и с промяна в изискването за притежавано образование – висше или средно-специално с направление „ Туризъм”/ е въведена с новата длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя на 20.01.2015 г. – деня на връчване на предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Същата е част от личното трудово досие на ищеца и отново е връчена при отказ на лицето да я получи, но нито предизвестието, нито заповедта препращат изрично към този документ.
Благоевградският окръжен съд е приел, че при фактическата липса на мотиви по описания начин, явно липсва яснота за основанието, на което е извършено прекратяването на трудовото правоотношение. Въззивният съд приема, че липсата на мотиви в отправеното предизвестие по чл. 326, ал.2 КТ, в които изрично да е посочено, кои са променените изисквания към заеманата длъжност от ищеца, съчетана с невъзможност да бъде проверена посочената от работодателя правна квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, довежда до неяснота, кои точно изисквания за длъжността, заемана от ищеца, се изменят, а оттам и до нарушаване правото му на защита. Пояснението в заповедта, че се касае за липса на професионален опит е непълно. В нея по никакъв начин не се сочи на кои точно изисквания, свързани с неговия професионален опит не отговаря служителят. Релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснотата по отношение на прекратителното основание, такова, каквото е посочено в него и в което, в конкретния случай, всъщност липсва изложение на фактическите доводи.
Направен е и извод, че волеизявлението за прекратяване на трудовия договор не е обосновано и мотивирано – по начин, допускащ недвусмислено определяне на причината за прекратяване на трудовия договор, което води до невъзможност съдът да провери съществува ли фактът, посочен като основание за прекратяването, и съответства ли на посочената правна норма, както и до невъзможност ищецът да разбере причината, мотивирала работодателя-ответник да прекрати трудовото правоотношение, включително и да организира защитата си срещу заповедта за уволнение.
Крайният извод на съда е, че това е достатъчно основание за отмяната на заповедта като незаконосъобразна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.Как следва да процедира работодател, когато уволнен от него работник или служител бъде възстановен от съда на работно място, което вече не съществува в правния мир, тъй като същият е прехвърлил собствеността си на тази обособена част от предприятието си/Почивно – възстановителен център Д./ на друго юридическо лице и с Решение на Съвета на директорите на [фирма], се закрива Почивно-възстановителен център Д., като обособено звено в структурата на Поделение за почивна дейност поради окончателно прекратяване на дейността по обслужване на клиенти ?, и 2. В какво се изразява конститутивния ефект на едно съдено решение, когато възстановеният от съда работник или служител не може реално да бъде възстановен на заеманата от него длъжност и с оглед на същината на изпълняваните от него трудови функции/в настоящия случай управител на почивна станция на [фирма]/, когато работодателят вече не е собственик на тази обособена част от предприятието ?
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Н. Б. С., посредством процесуалния си представител – адв. П. С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
От една страна, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях изложението не отговаря на приетото с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната точка „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. В процесния случай касационният жалбоподател изобщо не е обосновал въпросите с разрешението дадено в посочената точка на тълкувателното решение.
От друга страна, въпросите са неотносими към въззивното решение, тъй като изводи по тях в него не са изложени, предвид факта, че оплаквания в посочения смисъл не са навеждани изобщо във въззивната жалба.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №138/11.01.2016 г. по гр.д.№783/2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, г.о., I-ви въззивен състав, по касационна жалба, вх.№773/26.02.2016 г., подадена от ответника по исковата молба „П. З. П. Д.“ към [фирма] – С..
ОСЪЖДА „П. З.П. Д.“ към [фирма] – С., [улица], да заплати на Н. Б. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], област Б., [улица], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: