О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1036
София, 08.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2602/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, и чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№56198/27.4.2017 г., подадена от адвокат В. Т. – процесуален представител на ищеца Б. К. М. против въззивно решение №1806/20.3.2017 г. по гр.д.№5793/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Г въззивен състав.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение №P-II-73-130/15.01.2016 г. по гр.д.№38271/2012 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 73 състав, с което са отхвърлени предявените от Б. К. М. от [населено място] против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че „За да бъде законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо да бъдат налице следните предпоставки: 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност, работодателят следва да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ.
Основното възражение относно незаконосъобразност на първоинстанционното решение и респ. на извършеното уволнение, което въззивникът въвежда е свързано с твърдения за липса на реално съкращаване на щата на заеманата от него длъжност и съответно неизпълнение на задължението на работодателя за извършване на подбор. В жалбата се твърди, че трудовите функции, които той е изпълнявал са запазени под формата на нови щатни бройки в същата дирекция и отдел, но в друг сектор, единствено с променено наименование на длъжностите но с идентични трудови функции като изпълняваните от него до момента. Настоящият съдебен намира счита, че въведените оплаквания са неоснователни по следните съображения:
Съгласно установената до момента практика на ВКС, „щатът на предприятието“ съставлява общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. Уволнителното основание „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ е налице тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност.
Законът предоставя дискреционна власт на работодателя, който при наличие на определени предпоставки, има възможност като се позове на уволнително основание „съкращаване на щата”, да се освободи от работници, които не са необходими в организационната структура на неговото предприятие. Доколко правилна е преценката на работодателя за промяна на организационната структура и състав на предприятието, с оглед настъпили промени във връзка с необходимостта от лицата осъществяващи определени трудови функции, съдът няма правомощия да се произнесе. Проверката на съда се свежда до спазване на изискванията на КТ относно прекратяване на правоотношението с работника. Когато се прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, законодателят е предвидил две възможности с оглед конкретните фактически обстоятелства. Ако работникът осъществява трудови функции, които по своето естество имат уникален характер и съдържанието им не се припокрива напълно с трудовите функции на друг работник в предприятието то работодателят разполага с правото, възможността да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ измежду изпълняващия съкратената длъжност и работник, чиято длъжност не се съкращава, за да остави на работа този, който има по-висока квалификация и работи по-добре. В този случай извършването на подбор е негово право, а не задължение. В другата хипотеза – за да възникне задължение за работодателя да извърши подбор, то следва съкращаваната длъжност да бъде идентична или несъществено различаваща се от тази на поне още един работник в предприятието. В този случай за да бъде уволнението законосъобразно работодателят е длъжен да проведе процедура по подбор в която да включи всички свои работници изпълняващи изцяло еднакви трудови функции.
Обстоятелствата, които следва да се преценят в конкретния случай са изцяло по отношение на това дали е налице обективно съкращаване на щата на всички длъжности от същия вид или длъжностите са продължили да съществуват под друго наименование и съкращаването им е привидно, което обстоятелство би довело до задължение на работодателя да извърши процедура по подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ.
За да бъде даден отговор на този въпрос е необходимо да бъдат изяснени критериите с оглед на които се прави преценка на горните обстоятелства. Съгласно константната практика на ВКС при определяне на тези критерии не следва да се изхожда от наименованието на конкретната длъжност, а се преценяват различията в реално възложените и изпълнявани от работника трудови функции, като определящо е дали различията са съществени. При преценката дали е съкратен щатът, респективно дали съкратената длъжност е уникална, от значение е какви трудови функции действително е изпълнявал съкратеният работник и какви функции изпълняват тези, които заемат длъжностите по новото щатно разписание, като на установяване подлежат разликите между тях, ако има такива. В светлината на изложеното, количествено (процентно изразено) сходство по отношение на обема на изпълняваните функции, не може да се приложи като критерий (95 % еднакви трудови функции), доколкото различието между сравняваните длъжности може да бъде определено като съществено и с оглед на минимални в количествено отношение задължения (5%), които обаче да са определящи за новосъздадената длъжност.
В хода на първоинстанционното производство е приета комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, която е дала отговор на поставен въпрос: „Колко длъжности, според щатното разписание на [фирма], след извършеното съкращение през месец юни 2012 г. са били близки или сходни на длъжността „аналитик компютърни комуникации“ и колко щатни бройки са били предвидени за тях“. Предвид изявлението на вещото, че при изготвяне на експертизата не са взети предвид трудовите функции на изследваните длъжности, тъй като експертите са счели, че не са от значение за отразяване на заключението, то съдът намира, че тази експертиза не следва да бъде съобразяване при формиране изводите на съда.
Видно от констативно-съобразителната част на допълнителната съдебна технико-икономическа експертиза приета по делото, основните задължения на ищеца, сега въззивник, са се изразявали в оказване на помощ на потребителите на компютърни системи, свързана с използване, инсталация/деинсталация и настройка на приложен софтуер и хардуерни компоненти. Според заключението на вещите лица фактическата необходимост от извършването на тези трудови функции не е отпаднала и след 01.06.2012 г. реално се извършва от лицата на длъжност „експерт проектиране и програмиране“ и „системен администратор“ в сектор „Информационно, системно и програмно осигуряване“ на отдел „Информационно обслужване“. На практика дейността по поддръжка на компютърните системи, извършвана от ищеца до съкращаване на щатната му длъжност, е била съвместена в една длъжност с дейността по разработване, внедряване, интегриране и администриране на програмни решения на системно и приложно ниво.
В съдебно заседание експертите, съставили посоченото заключение заявяват още, че „по длъжностна характеристика“ двете длъжности са 95% еднакви , като разликата се изразява в това, че новоназначените лица по новото щатно разписание извършват дейности от по-висока компетенция и технически способности свързани с програмиране и анализ, като на практика по-високо квалифицирани служители са поели работата на по-малко квалифицираните служители, чиито длъжности са съкратени, а сектор „Поддръжка“ – закрит.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че първостепенният съд е достигнал до напълно правилен и законосъобразен извод за наличие на т.нар. „трансформация на длъжността“. Както нееднократно е имал възможност да се произнесе ВКС (Решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г., ІV г.о. на ВКС, цитираното от РС – Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г., III г.о. на ВКС и др.), реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование, но по трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата.
Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика (в този смисъл и решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ІV г.о.). Предвид което възражението, че съгласно длъжностните характеристики на двете длъжности „аналитик компютърни комуникации“ и „експерт проектиране и програмиране“ формално е налице съвпадение на 95% от трудовите функции е неоснователно.
Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.
Настоящият случай е именно такъв при който по-високо квалифицирани служители заемащи длъжност „експерт проектиране и програмиране“ (която съгласно националната класификация на професиите и длъжностите от 2011 г. спада към група „софтуерен разработчик“), поемат трудови функции от съкратени длъжности на по-ниско квалифицираните служители – „аналитик компютърни комуникации“ (съгласно НПКД, 2011 г. към група „специалист по компютърни мрежи“), а последните се съкращават.
Предвид изложеното въззивната инстанция счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Съкращаването на щатната длъжност е реално; моментът на уволнението следва по време реалното и фактическо съкращаване на щата – заповедта е връчена и произвежда действие от 15.06.2012 г., а промяната на щатното разписание е в сила от 29.05.2012 г.; новото щатно разписание е утвърдено със Заповед № 360 от 29.05.2012 г. на изпълнителния директор на [фирма], въз основа на решение на съвета на директорите на дружеството от 18.05.2012 г. и съответната длъжност е съкратена, поради което работодателят не е бил длъжен да проведе процедура по подбор между служителите.“
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Налице ли е реално съкращаване на щата от всички длъжности, когато част от длъжностите са продължили да съществуват под друго наименование и с несъществено различие в трудовите функции в сравнение със съкратените ?, 2. Работодателят длъжен ли е да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции ?, 3. Следва ли съдът да допусне допълнителна експертиза, когато за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, а изготвеното първоначално заключение не отговаря задоволително на поставените въпроси ?, 4. С оглед извършеното изменение на чл.78, ал.8 ГПК(ДВ, бр.8 от 2017 г.) допустимо ли е съдът, след влизане в сила на изменението, да присъжда възнаграждение за юрисконсулт над предвидения от закона максимален размер ?, и 5. Когато устните състезания са приключили при един процесуален ред, а решението е постановено при действието на последващ процесуален закон, следва ли съдът да прилага новия закон или относим е стария закон ?
Сочи се и се прилага практика на ВКС и СГС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – С., депозира отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по следните съображения:
По първия от поставените въпроси, а именно: „Налице ли е реално съкращаване на щата от всички длъжности, когато част от длъжностите са продължили да съществуват под друго наименование и с несъществено различие в трудовите функции в сравнение със съкратените ?“, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като същият не е обусловил изхода от спора, още повече, че в самата искова молба ищецът изобщо не е подложил на съмнение извършеното съкращаване в щата, а единствено е оспорил спазването на разпоредбата на чл.329 КТ от страна на работодателя.
По втория от поставените въпроси, а именно „Работодателят длъжен ли е да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции ?“ също не са изложени конкретни изводи на Градския съд, който изцяло е основал изводите си върху въпроса за трансформацията на длъжността, какъвто въпрос не е поставен. Поради това и по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По третия от поставените въпроси, а именно „Следва ли съдът да допусне допълнителна експертиза, когато за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, а изготвеното първоначално заключение не отговаря задоволително на поставените въпроси ?“ въззивното решение също не следва да се допусне до касационно обжалване. На първо място, няма оплакване във въззивната жалба относно данните от приетите от първоинстанционния съд експертизи. И на второ място, както изрично е посочено в доклада по въззивната жалба, страните са заявили изрично, че не възразяват да се приеме заключението на тройната експертиза.
Четвъртият и петият въпроси, а именно“„С оглед извършеното изменение на чл.78, ал.8 ГПК(ДВ, бр.8 от 2017 г.) допустимо ли е съдът, след влизане в сила на изменението, да присъжда възнаграждение за юрисконсулт над предвидения от закона максимален размер ?“ и „Когато устните състезания са приключили при един процесуален ред, а решението е постановено при действието на последващ процесуален закон, следва ли съдът да прилага новия закон или относим е стария закон ? са относими към въззивното решение в частта му за разноските, поради което в тази част същото има характер на определение, а касационната жалба на частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК.
Посочената частна жалба е неоснователна. Присъдените разноски са съобразени със съдържанието на нормата такава, каквато тя е била към момента на приключване на устните състезания по делото – 16.6.2016 г., предхождащ влизането в сила на изменението на чл.78, ал.8 ГПК/ ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г./ Няма правно основание, за периода от приключване на устните състезания до постановяване на съдебния акт, да се съобразяват промени, включително и процесуални норми, с принципно обратно действие, тъй като е приключила висящността на производството.
Поради това решението в тази част, имащо характер на определение, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1806/20.3.2017 г. по гр.д.№5793/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Г въззивен състав.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение №1806/20.3.2017 г. по гр.д.№5793/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Г въззивен състав, в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: