О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 14.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №654/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№135491/28.11.2013 г., подадена от адв. Х. Х. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. Д. М. от [населено място], област Софийска, против въззивно решение от 14.10.2013 г. по гр.д.№8438/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №І-34-20/23.3.2012 г. по гр.д.№46507/2010 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 34 състав, с което е П. Д. М. е осъден да предаде на С. “А. С. П.” – С., на основание чл.233, ал.1 ЗЗД подробно описан имот, ведно с оборудването по инвентаризационен опис, както и на основание чл.236, ал.2 ЗЗД да заплати на същото сдружение, както следва: на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 3060 лева – наем за периода от 01.7.2007 г. до 01.7.2010 г./ по 85 лева месечно/, по договор за наем от 05.5.1994 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; на основание чл.236, ал.2 ЗЗД сумата 704 лева – обезщетение за ползване на имота, за периода от 27.7.2010 г. до 25.9.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, като отхвърля иска за горницата от 704 лева до 6000 лева. Със същото решение е отхвърлен иска на С. “А. С. П.” – С., против П. М. по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 85 лева – обезщетение по чл.8 от договор за наем от 05.5.1994 г., ведно със законната лихва.
Въззивното производство е по жалба на ответника по исковата молба П. М. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е осъден на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, в частта, с която не е уважено направеното от него възражение за прихващане на сумата 897 лева от дължимия наем за периода от 01.7.2007 г. до 01.7.2010 г., и в частта, с която посоченото лице е осъдено по чл.236, ал.2 ЗЗД за обезщетение в размер на 704 лева. По отношение на посочените части от първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК Градският съд е препратил към мотивите на посоченото решение. За безспорно е прието, че между страните е налице наемен договор, по силата на който ответникът по исковата молба е ползвал процесния имот и не е заплащал уговорения наем. Прието е, че е налице нотариална покана от страна наемодателя –ищец, за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие, което не се оспорва от наемателя. За безспорно е прието, че наемателят не е изпълнявал задължението си за заплащане на договорената наемна цена, както и че това неизпълнение предхожда подаването на исковата молба, която от своя страна също следва да се разглежда като предизвестие по чл.238 ЗЗД. За този извод въззивната инстанция се е позовала на практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №113/28.7.2009 г. по т.д.№753/2008 г. на ІІ т.о. Съдът е стигнал до извод, че след прекратяване на наемните отношения, същите не могат да бъдат продължени или подновени едностранно от бившия наемател и той длъжен да върне наетата вещ. И по този свой извод въззивната инстанция се е позовала на практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №158/14.12.2009 г. по гр.д.№185/2009 г. на І т.о.,с което е прието, че за разлика от изявлението по чл.87, ал.1 ЗЗД при предизвестието по чл.238 не се дава срок за изпълнение при плащането на наемната цена като следва да се отбележи, че тя не е и предмет на иска по чл.233 ал.1 ЗЗД.” Въз основа на изложено СГС е приел, че след прекратяването, развалянето на процесния възмезден договор ответникът е ползвал процесния имот без правно основание, поради което е длъжен да върне вещта на основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
За неоснователно е прието възражението на ответника по исковата молба за прихващане на вземането за наемната цена със сумата, представляваща разходи за сметка на наемодателя на основание чл.231, ал.2 ЗЗД, тъй като не е доказано насрещното вземане на ответника спрямо ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: При прекратяване на наемен договор от наемодателя, когато той се позовава на виновно негово неизпълнение от страна наемателя, следва ли наемодателят да даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален/чл.87, ал.1 ЗЗД/, или въпреки, че наемодателят се позовава на виновното неизпълнение от страна наемателя, то той може да го прекрати и при хипотезата на чл.238 ЗЗД, т.е. с едномесечно предизвестие без да дава подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за прекратен ?, Частният свидетелстващ документ, представен от една от страните, след като не е оспорен от противната страна, годно доказателство ли е по делото или трябва да се води задължително за разпит като свидетел лицето, което го е издало ?, Трябва ли съдът да указва на страните по делото дали той счита, че исканите от страните доказателства за определени факти са годни или не ?, Когато за доказването на един факт е поискано допустимо годно доказателствено средство, но същото не е допуснато от съда, то може ли съдът да се позовава след това на своето решение на недоказването на този факт, тъй като новото доказателствено средство, което е допуснато след това от него е негодно ?.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация С. “А. С. П.”- С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК хи взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По първият от поставените въпроси е налице отговор, даден по реда на чл.290 ГПК – решение №158/14.12.2009 г. по гр.д.№185/2009 г. на І т.о., който по естеството си се свежда до тълкуване на правната норма на чл.238 ЗЗД, която дава по-широка възможност за прекратяване на безсрочен наемен договор – не само при неизпълнение, но и при желание за отказ от него с предизвестие. Освен изложеното във връзка с установената практика, следва да се посочи, че визираната правна норма е ясна и категорична и не се нуждае от тълкуване.
Останалите три въпроса визират направеното възражение на прихващане и изводите на въззивната инстанция. Това възражение за прихващане е по отношение на иск по чл.232, ал.2 ЗЗД, чиято цена попада в приложното поле на чл.280, ал.2 ГПК – 3145 лева. Поради това в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.10.2013 г. по гр.д.№8438/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А състав, по касационна жалба, вх.№135491/28.11.2013 г., подадена от адв. Х. Х. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. Д. М. от [населено място], област С., по иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№135491/28.11.2013 г., подадена от адв. Х. Х. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. Д. М. от [населено място], област С., в останалата част.
Определението в тази част може да се обжалва от страните в седмичен срок от получаване на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: