3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 16.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч. гр. дело № 3868/2019 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Окръжен съд – Варна против определение № 2487/ 22.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 3416/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 24.06.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2853/2019 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на подадената от Окръжен съд Варна жалба с вх. № 1451/31.01.2019 г. против отказа на ДСИ при РС – София да образува изпълнително производство срещу ЗК „Олимпик-Клон България КЧТ“.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК, като съдът неправилно е приложил относима процесуалноправна норма, като й бил предал противоположен или несъществуващ смисъл. Освен това определението било постановено при наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следните процесуално правни въпроси: 1. Кои са лицата, легитимирани да представляват орган на съдебната власт / съд, в качеството му на страна в изпълнителното производство / съдебни производства, като получават съобщения (книжа) и извършват процесуални действия – Председателят на органа / съда, респективно посоченото от него лице или всеки един служител на органа / съда?; 2. Следва ли да се приеме, че всеки един служител на орган на съдебната власт / съд е легитимиран по смисъла на чл. 52 от ГПК, да получава съобщения от името на органа / съда, в качеството му на страна в производство?; 3. Кой е надлежният документ, удостоверяващ уведомяването на страната в изпълнителния процес за постановен от съдебния изпълнител акт – обратна разписка от пощенската служба или разписката, съдържаща се в изпратеното съобщение, изготвено по утвърден образец по Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа свързани с връчването по ГПК? и 4. Кои са задължителните реквизити, които следва да съдържа обратната разписка от пощенската служба, за да се приеме, че същата е надлежно оформен документ, удостоверяващ връчването на съдебни книжа?. По поставените въпроси се твърди, че липсва формирана практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че жалбата на Окръжен съд – Варна е просрочена и на това основание правилно е била върната от СГС, защото съобщението за извършеното изпълнително действие е било редовно връчено на Варненският окръжен съд по смисъла на чл. 50, ал. 3 вр. чл. 52 ГПК на 16.01.2019 г.,тъй като връчването на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, съгласен да ги приеме. С оглед на това срокът за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК бил изтекъл на 23.01.2019 г. Не са на лице и други пороци във връзка с уведомяването, които на самостоятелно основание да водят до нередовност, защото в обратната разписка се съдържа отбелязване, удостоверяващо, че към него е приложен препис от съдебния акт по чл.7, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.Първият и вторият от поставените въпроси се отнасят до правилността на постановеното определение.Освен това твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не е достатъчно да обуслови наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същата следва да бъде обоснована с аргументирани съображения какво налага промяна в съдебната практика или как липсата на такава се отразява на развитието на обществените отношения. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд процесуалните действия по връчване на съобщенията са с изключителна важност за правата на страните в съдебното производство, поради което и тълкуването и прилагането на разпоредбите, които ги регламентират, е stricto senso. Тези разпоредби не могат да бъдат тълкувани разширително и спрямо тези процесуални действия не могат да бъдат прилагани разпоредби по аналогия.При неопроверганото официално удостоверяване от служителя К./от кръга на лицата по чл.50,ал.3,изр.1 ГПК/ е налице надлежно връчване при условията на чл.50,ал.3 вр.чл.52 ГПК,което не е лишило от възможността жалбоподателя да защити правата си по предвидения в закона ред.Несъобразяването със съществуващото вътрешно разпределение на функциите между служителите в съда не представлява процесуално действие рефлектиращо върху редовността на връчването на съобщения. Третият и четвърти въпроси не са правно разрешавани в обжалваното определение. Липсата на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна, за да се обоснове недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2487/22.07.2019 г.,постановено по в. ч. гр. д. № 3416/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: