Определение №451 от 28.3.2014 по гр. дело №195/195 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 451

София, 28.03.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №195/2014 година.

Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№17803/15.11.2013 г., подадена от В. С. С. – управител на ответника по исковата молба [фирма] – Б., приподписана от процесуалните му представители адв. Д. И. и юрисконсулт Х. М., против въззивно решение №122/09.10.2013 г. по гр.д.№1453/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №788/10.5.2013 г. по гр.д.№9340/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Г. И. от [населено място] против [фирма] – Б., иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на посочения ответник да заплати на ищцата сумата от 1500 лева, представляваща част от вземане за обезщетение по предявен частичен иск за сумата от 5500 лева, като част от обезщетение в общ размер от 10000 лева – главница, за причинени на ищцата неимуществени вреди от излъчване на репортаж в периода от 18 часа на 17.8.2012 г. до 06.00 часа на 18.8.2012 г. в предаване “Вечерни новини” на кабелна телевизия “С. п.”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 17.8.2012 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена М. Г. И. да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер на 470 лева, и [фирма] – Б., е осъдено да заплати на М. Г. И. сумата 1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди от излъчване на репортаж в периода от 18 часа на 17.8.2012 г. до 06.00 часа на 18.8.2012 г. в предаване “Вечерни новини” на кабелна телевизия “С. п.”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 17.8.2012 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 290 лева. В останалата част решението на районния съд е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.49 ЗЗД по отношение на установеното противоправно поведение относно излагането на факти за личния живот на ищцата, в резултат на което тя е претърпяла неимуществени вреди. Изводът е обоснован с данните поделото, включително и депозираните свидетелски показания. Изводите са съобразени с разпоредбите на чл.12 от Всеобщата декларация за правата на човека на О., чл.8, т.1 от КЗПЧОС, чл.16, ал.2 ЗРТ, и утвърдената съдебна практика на върховната съдебна инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в началото на касационната жалба, се поставят следните въпроси:
1. Как съдът следва да преценява приетите от него доказателства само и единствено поотделно или в тяхната съвкупност ?, 2. Единствено дадените свидетелски показания ли трябва да се ценят при постановяване на решението, като се дава предимство пред приложените по делото и приети от съда писмени доказателства, и задължен ли е съдът да посочи предпоставките за това предпочитание с оглед формиране на вътрешното убеждение, както и в какво се състои противоречието, което налага подобно предимство ?, 3. Може ли от показанията само на един свидетел, допуснати от съда за установяване и относимо само за част от фактите, предмет на доказване в процеса да се правят изводи за доказаност или недоказаност на други факти, за които са приложени писмени доказателства поделото ?, 4. Допустимо ли е съдът да разширява преценката си за фактите, на основа на свидетелски показания, за да приема за установени факти в полза на страната, които не са твърдени от нея в исковата молба и не са искани доказателства за тяхното установяване в полза на тезата на страната ?, 5. Носи ли обективна отговорност по чл.49 ЗЗД доставчик на медийни услуги разпространил в репортаж факти и обстоятелства, които са верни, дори последните да се приемат негативно от субекта, за който се отнасят ?, 6. Как съдът следва да направи преценка за това, изцяло според субективното отношение на субекта за фактите, които счита, че го засягат или на базата на други обективни характеристики ?, 7.Ако подобни факти са верни, носи ли доставчикът на медийни услуги отговорност по чл.49 ЗЗД, доколкото последните не засягат неблагоприятно адресата, за който се отнасят ?, 8. Носи ли отговорност по чл.49 ЗЗД доставчик на медийни услуги, разпространил в репортаж факти и обстоятелства, които не осъществяват престъпни състави на престъпленията обида и клевета по отношение на адресата, за който се отнасят ?, и 9. Носи ли отговорност по чл.49 ЗЗД доставчик на медийни услуги, разпространил в репортаж изявления на трети лица, когато те не са самоцелни и не са насочени към уязвяване на адресата, за който се отнасят ?.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Ответницата по касация М. Г. И., посредством процесулания си представител – адв. А. Т., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените въпроси са правни, но са бланкетни. Освен, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата роля на съда, то той трябва да бъде поставен с оглед определени изводи на въззивната инстанция и/или нейни съдопроизводствени действия или бездействия, или процесуални опущения. Това обаче в приложеното към касационното жалба изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е налице.
С оглед горното изложението не отговаря на по точка 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №122/09.10.2013 г. по гр.д.№1453/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, по подадената от В. С. С. – управител на ответника по исковата молба [фирма] – Б., приподписана от процесуалните му представители адв. Д. И. и юрисконсулт Х. М., касационна жалба, вх.№17803/15.11.2013 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top