О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 26.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2316 /2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№545/17.02.2015 г., подадена от адв. И. Ч. – процесуален представител на ответника по исковата молба Т. П. К. от [населено място], област Б., против въззивно решение №5356/19.12.2014 г. по гр.д.№953/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1694/11.7.2014 г. по гр.д.№220/2014 г. по описа на Районен съд – Сандански, с което е признато за установено по отношение на Т. П. К., че дължи на М. Д. А. сумата 4693,99 лева – незаплатени суми за наем на недвижим имот по договор за наем, както и 427,94 лева – разноски поделото, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3286/30.12.2013 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1599/2013 г. по описа на РС – Сандански.
Въззивната инстанция е приела, че между страните по спора е бил сключен договор за наем от 09.02.2009 г., по силата на който ищцата, в качеството си на наемодател е предоставила за ползване на ответницата, в качеството си наемател, за срок от седем години, павилион с площ от 100 кв.м, поставен в урегулиран поземлен имот1, квартал 23, по плана на [населено място], срещу месечна цена от 200 евро.Съобразно събраните по делото доказателства/показания на разпитани свидетели и от уведомлението, което съдържа признание за неизпълнение на три месечни вноски/ е прието за установено, че ответницата е неизправна страна, тъй като не е изпълнила задължението си да заплаща наемната вноска. Относно възражението на ответницата, че не е било налице валидно наемно правоотношение между нея и ищцата за периода, посочен в исковата молба, съдът е приел, че същото е неоснователно, като се е позовал на писмения договор с нотариална заверка на подписите.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ инкорпорирано в касационната жалба/ се поставя процесуалноправния въпрос “Може ли да се ползват в производство по чл.422 ГПК като доказателства в гражданския процес писмени доказателства, които ищецът не е посочил в исковата си молба, респ. не ги е представил с доказателствата към исковата молба, но ги е приложил към заявлението по чл.410 ГПК ?”
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по касация М. Д. А. от [населено място] не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният от касационният жалбоподател процесуалноправен въпрос действително е свързан с извод на въззивната инстанция, но този извод е относим към представено и прието от първата инстанция писмено доказателство – договор за отдаване под наем на имот от 09.02.2009 г., сключен между страните в настоящото производство. Касационната жалбоподателка в настоящото производство – ответница по исковата молба, не е оспорила представеното и прието от районния съд писмено доказателства. Същата не е ангажирала никакви доказателства пред първоинстанционния съд, в противовес на което ищцата освен цитирания договор за наем, е ангажирала и гласни доказателства за наличието на наемни правоотношения между страните и неизпълнението им от страна на наемателката.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5356/19.12.2014 г. по гр.д.№953/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№545/17.02.2015 г., подадена от адв. И. Ч. – процесуален представител на ответника по исковата молба Т. П. К. от [населено място], област Б..
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: