О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 25.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №7073/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№90577/02.8.2013 г., подадена от адв. Я. Я. – процесуален представител на ищеца Д. В. К. от [населено място], против въззивно решение №5093/04.7.2013 г. по гр.д.№9523/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-ви въззивен брачен състав-
С обжалваното решение е отменено изцяло решение №ІІІ-90-134/06.6.2012 г. по гр.д.№20634/2011 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 90 състав, и е са отхвърлени предявените от Д. В. К. от [населено място] срещу Е. И. И. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.9 и чл.143, ал.2 СК – за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето на страните Д. Д. К., режима на лични отношения на другия родител с детето, и издръжката на детето, постановени с решение от 14.10.2011 г. по гр.д.№673/2011 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 85 състав.
Въззивната инстанция е приела, че по делото не е доказано да e налице промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК от датата на постановяване на горепосоченото решение, с което е определено упражняването на родителските права и режим на лични контакти, до датата на образуване на настоящото производство, както и при разглеждането на делото. Съдът е стигнал до извод, че всички факти и обстоятелства по делото са същите, на които се основава и предходното дело, както и че твърдяните новонастъпили обстоятелства не обосновават необходимост от промяна на постановените мерки относно упражняването на родителските права. Прието е, че не са доказани никакви вредности за детето, което се отглежда в спокойна и любяща среда, силно е привързано към майка си и баба си, като не е прекъсната и емоционалната връзка между него и бащата. Изводите са формирани въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като фактите по делото сочат на отказ на майката да допусне осъществяването на лични контакти между бащата и детето, преместването на детето от София във Върна, без да се информира бащата изобщо, отказ да се дава детето на бащата, когато той го иска, намерението на майката да се установи в република Т. и да отведе детето там, неполагането на лични и системни грижи от страна на майката за здравето, образованието и възпитанието на детето. Моли се за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по касация Е. И. И., посредством процесуалния си адв. В. Х., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Независимо от изложеното и изхождайки от принципите на чл.3 от Закона за закрила на детето, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно, тъй като не са налице нови обстоятелства, които налагат приложението на чл.59, ал.9 СК – аргумент от ППВС №1/1974 г. и решение №291/07.11.2012 г. по гр.д.№115/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. Досежно твърдяните от страна на касатора намерения на майката в бъдеще да живее в друга страна, което би се отразило на упражняването от нея на родителската власт, то тогава той би могъл да се позове на изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК.
С оглед направеното от ответницата по касационно жалба искане за присъждане на разноски, настоящият състав на ВКС, ІV г.о.,намира, че такива не следва да се присъждат, тъй като не се представят доказателства за тяхното извършване, а искането следва да се остави без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №5093/04.7.2013 г. по гр.д.№9523/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-ви въззивен брачен състав, по касационна жалба, вх.№90577/02.8.2013 г., подадена от адв. Я. Я. – процесуален представител на ищеца Д. В. К. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. И. И. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: