3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 01.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2514/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№3493/10.01.2018 г., подадена от адв. С. И. – процесуален представител на Р. К. А. от [населено място], срещу определение от 30.11.2017 г. по гр.д.№8946/2017 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV- А въззивен състав, в частта, с която е отхвърлена молбата на частния жалбоподател в настоящото производство, за изменението в частта за присъдените разноски пред първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че ищецът е представил списък на разноските в първоинстанционното производство и след като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и осъдил ответника, е присъдил сторените от ищеца разноски, като ги е намалил, предвид направеното възражение за прекомерност на платения хонорар в размер на 2470 лева и ги е редуцирал на 1800 лева. Прието е, че не е налице основание за изменение на решението относно размера на разноските, тъй като делото не се отличава с повишена сложност, нито правна, нито практическа.
Срещу определението на въззивната инстанция по чл.248 ГПК е подадена описаната по-горе частна жалба, в която се твърди, че атакуваното определение в посочената част е неправилно, тъй като намалението на разноските за първата инстанция не е мотивирано и съобразено със сложността на делото, представения доказателствен материал, както и с обстоятелството, че адвокатското възнаграждение на един адвокат включва в себе си всички разноски по пътувания и възнаграждение в продължилия няколко години процес. Твърди се също така, че по делото няма отправено искане за за заплащане на такива разноски по командировъчни и пътни пари. Частния жалбоподател се позовава на затрудненията в процеса, създавани от другата страна, както и изслужването на две експертизи и разпита на свидетели. Моли се за уважаване на частната жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] – София е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения:
Неправилно Софийският градски съд е приел, че не е налице основание за изменение на решението относно размера на разноските, тъй като делото не се отличава с повишена сложност, нито правна, нито практическа.
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В процесния случай Софийският градски съд само се е задоволил да посочи, че делото не се отличава с повишена сложност, нито правна, нито практическа, без да обоснове този свой извод. От първоинстанционното дело се установява, че същото е продължило две години пред Софийския районен съд, като процесуалния представител на ищеца е пътувал за съдебните заседания от Ш. до София и обратно за шестте проведени по делото съдебни заседания и е участвал в тях. Освен това по делото са разпитани свидетели, при разпита на които пълномощникът на ищеца е взел активно участие, както и при разпита на вещите лица по допуснатите от съда експертизи.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и на ищеца бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 6760 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 30.11.2017 г. по гр.д.№8946/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV-А въззивен състав, в частта, с която е отхвърлена молбата на Р. К. А. от [населено място], с искане за изменение на решение №2325/30.3.2017 г. по същото дело, в частта му за присъдените разноски пред първата инстанция, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място],[жк], ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 670/шестстотин и седемдесет/ лева, представляваща заплатено от последния адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: