О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1367
София, 03.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4909/2013 година.
Производството е по чл.295, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4908/10.5.2013 г., подадена от адв. Д. Б. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. “М.В.Л.” – [населено място], област В. Т., против въззивно решение №161/09.4.2013 г. по гр.д.№256/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №37/30.01.2012 г. по гр.д.№2810/2011 г. по описа на Горнооряховския районен съд, пети граждански състав, с което са уважени предявените от В. Г. Х. от [населено място], област В. Т., против П. “М.В.Л.” – [населено място], област В. Т., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че решението на районния съд е правилно, като са анализирани писмените доказателства, събрани по делото, включително и заключението на изслушаната експертиза. Прието е също така, че първата инстанция е описала законовите предпоставки, които следва да са налице, за да бъдат уважени предявените искове, като е указана и доказателствената тежест. Окръжният съд е стигнал до извод, че синдикалният орган е дал съгласие за съкращаване на щатното работно място при установено намаление обема на работата. Посочено е, че съдът е анализирал извършеният подбор от назначената комисия, като правилно е стигнал до извод, че липсва преценка на реалните знания и умения на всеки от учителите, които са от значение за квалификацията им. Досежно крайната оценка за работата е прието, че същата е необоснована, тъй като не е установено как точно учителите са били съпоставяни по конкретните показатели, определящи нивото на работата им. На основание чл.272 ГПК са споделени изводите на районния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят материалноправните въпроси относно обхвата на съдебния контрол при преценка спазването на чл.329 КТ от работодателя, в т.ч. върху работата на комисията, определена от работодателя за фактическа оценка на работата на включените в подбора по чл.329 КТ лица и във връзка с това – какъв е обем от доказателства следва да е достатъчен, за съпоставяне на конкретните показатели, определящи нивото на работа на оценяваните лица и да се формира преценка за реалните знания и умения на всеки от тях, които са от значение за квалификацията. В процесуален аспект се поставя въпроса за недопускането на поисканите и представени с въззивната жалба писмени доказателства, за които директорът на гимназията твърди, че не са му представени от комисията по подбора, а е бил запознат само с представения протокол от 08.9.2011 г.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация В. Г. Х., посредством процесуалния си представител – адв. И., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По поставените материалноправни въпроси, които по естеството си се свеждат до законосъобразното извършване на подбора, въззивната инстанция е постановила акта си в съответствие с приетото в ТР №3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС ОСГК, а именно, че работодателят не е извършил пълно и главно доказване на законосъобразното извършване на подбора – оценка на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, включително и с ангажиране на гласни доказателства. Поради това по тази група въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос. Посоченото и представено с изложението решение №466/27.5.2010 г. по гр.д.№1297/2009 г. на ВКС, І г.о., не е в противоречие от извършените от въззивната инстанция съдопроизводствени действия. Твърдението, че били налице основанията по чл.266, ал.2 ГПК не се споделят. В случая процесуалният закон е приложен точно от окръжния съд. Касае се за доказателства, които са били свързани с извършените от работодателя и назначените от него помощни органи действия по извършване на подбора по чл.329 КТ. Обстоятелството, че представените с въззивната жалба документи не са били доведени до знанието на директора на гимназията, не се обхваща от хипотезите на чл.266, ал.2 ГПК. Въпрос на организация и вътрешна дисциплина е помощните органи по подбора да са ги представили на директора на училището своевременно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №161/09.4.2013 г. по гр.д.№256/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, по подадената от адв. Д. Б. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. “М.В.Л.” – [населено място], област В. Т., касационна жалба, вх.№4908/10.5.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: