О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София,26.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1499/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№51339/14.4.2016 г., подадена от ответника по исковата молба С.и. към С. о. против въззивно решение №2035/10.3.2016 г. по гр.д.№280/2016 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение III „Б“ състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №II-61-3/12.02.2014 г. по гр.д.№60781/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 61 състав, в частта, с която са уважени предявените от Ю. С. Д. от [населено място] против С. и. при С. о. – С., обективно съединени искове с правно основание чл.-344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от настоящия съд. Съдът е стигнал до извод, че дори дисциплинарните нарушения да са били обективен факт , ответникът не е сторил необходимото , за да спази императивни изисквания по Кодекса на труда, както и да докаже извършване на нарушенията .
Относно предварителната закрила е прието, че по делото въобще няма данни работодателят да е предприел необходимите действия за спазване на процедурата по чл.333 ал.1 т.3 във вр.ал.2 КТ, като изводът е обоснован с трайната практика на ВКС, че предварителната закрила е обективна и отпада само ако работникът откаже да предостави непосредствено преди уволнението съответната информация за свои заболявания/решение №191 от 25.04.2012 г по гр.д. № 606/2011 г, ГК, ІV ГО на ВКС. Не са зачетени данните от ежегодни профилактични прегледи, като е прието, че позоваването на тях само по себе си е косвено признание, че данни преди уволнението въобще не са били събирани. Прието е и, че приложената по делото празна бланка на декларация е изготвена с оглед на процеса и не доказва спазването на императивната норма на чл.333, ал.1 КТ. Отчетено е и, че в мотивите на заповедта за уволнение въпросът за евентуална предварителна закрила също не е изследван. Отчетено е и, „че свидетелката Ц. също установява , че директно е било пристъпено към връчването на заповедта т.е. „евентуална “проверка” за предварителна закрила е била само по документи и нови данни не са събирани. Сочи се, че дори във въззивната жалба е налице признание, че изискването на данни за заболявания евентуално е станало при връчване на заповедта “при отказ”, което също е незаконно и е нарушение на предварителната закрила, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение е била вече издадена на 22.08.2014 г, а връчването й е станало на 08.09.2014 г. Поради това въззивната инстанция е стигнала до краен, решителен извод за нарушение на чл.333 ал.1 т.3 във вр.ал.2 КТ и уволнението е незаконосъобразно само на това основание.
Освен това за пълнота са изложени и изводи за нарушение на чл.333, ал.1, т.4 КТ и по съществото на уволнението, за което също е прието, че е извършено незаконно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в касационната жалба/ се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните въпроси: 1.„Дали при събрани по делото гласни и писмени доказателства, че работодателят е поискал и не е получил информация, дали служителят страда от някое заболяване, посочено в Наредба №5/1987 г., следва ли служителят да се позовава на особената закрила на чл.333, ал.1, т.3 КТ и да черпи права от нея ?“ и 2. „Към кой момент следва да се преценява, дали е спазено изискването на чл.333, ал.1, т.3 КТ, предвид факта, че искането на информация и отказът да се предостави такава са извършени при връчване на заповедта за уволнение ?“.
Като основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ю. С. Д. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и инкорпорираното в нея изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на обжалваното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В нито едно от двете приложени към касационната жалба решения не е визирана хипотеза, относима към зададения първи въпрос, тъй като не е налице нито деклариране, че работникът не боледува от болест по Наредба №5/1987 г., нито бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информация за заболяване по посочената наредба. Нещо повече, изводите на въззивния съд са в насока, че „въобще няма данни работодателят да е предприел необходимите действия за спазване на процедурата по чл.333 ал.1 т.3 във вр.ал.2 КТ“.
По същия въпрос не е налице и основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не са налице изискванията на т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, а именно, че „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.“. К. жалбоподател не е обосновал необходимостта от прилагане на цитираната по-горе правна норма.
По втория от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на нито едно от визираните основания, тъй като изводите, спрямо които този въпрос е поставен не са решаващи, а въззивната инстанция изрично е посочила, че ги излага за пълнота и илюстративно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №2035/10.3.2016 г. по гр.д.№280/2016 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение III „Б“ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: