О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София,16.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №166/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4629/11.11.2015 г., подадена от адв. И. А. – процесуален представител на ищеца Т. С. Т. от [населено място], против въззивно решение №241/30.9.2015 г. по гр.д.№202/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение №95/27.02.2015 г. по гр.д.№411/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., с което са отхвърлени предявените от предявените от Т. С. Т. от [населено място] против Б. А. Ш., с неизвестен адрес, с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданско правоотношение, а именно за установяване на престъплението измама на стойност 563645 лева, извършено от ответника спрямо [фирма], и иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 25001 лева – обезщетение за вреди от непозволено увреждане/престъпление/, както и за мораторна лихва в размер на 1000 лева/частично/.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.124, ал.5 ГПК е допустим но неоснователен, позовавайки се на правната норма на чл.209 НК, като в конкретния случай е стигнал до извод, че измама ще е налице, при условие, че ответникът е мотивирал ищеца да сключи сделките като представител на дружеството, да е платена цената авансово, доставката да не е извършена и да не са върнати парите. Освен това е прието, че ответникът е следвало да знае, че доставката на захар няма да се извърши и няма да се върнат парите и да е целял набавянето на облага за насрещните търговски дружества. По-нататък в мотивите си апелативният съд е приел, че посредстничеството да се сключи търговска сделка не е измама, а разрешена от закона дейност, а неизпълнението на търговската дейност също не е измама, като това е юридически факт, от който за изправната страна настъпват предвидените в закона последици. Изложени са изводи, че измама ще е налице, когато посредникът е знаел, че доставката няма да се извърши и парите няма да бъдат върнати и е целял точно тези последици. Досежно конкретния случай е прието, че тези субективни факти не са установени, а повдигнатото обвинение и обвинителният акт не са годни доказателства по ГПК, и съдът не е обвързан от изводите на прокуратурата. С оглед събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че няма данни за това дали са изпълнени търговските сделки или не и дали дружеството – купувач, е упражнило правата си по договорите, както и че няма данни насрещните дружества да са „кухи“ дружества, а напротив, прието е, че това са дружества, които са развивали търговска дейност. Въз основа на това е направен краен извод, че не е доказано престъплението измама по чл.209 НК, поради което исковете следва да се отхвърлят.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд е действал в противоречие с установените в задължителната съдебна практика в производството по чл.124, ал.5 ГПК, като не се произнесъл по съществени за разкриване на обективната истина доказателства, като се поставя и въпрос за начина на доказване на субективния елемент от фактическия състав на престъплението по чл.209 НК в производството по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Сочи се съдебна практика но чл.290 ГПК. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Б. А. Ш., посредством особения си представител – адв. А. С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като визират правилността на обжалвания съдебен акт. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените въпроси обаче не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №241/30.9.2015 г. по гр.д.№202/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№4629/11.11.2015 г., подадена от адв. И. А. – процесуален представител на ищеца Т. С. Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: