О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 21.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3636/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3828/08.6.2016 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против въззивно решение №86/25.5.2016 г., по гр.д.№162/2016 г., по описа на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение №1/03.02.2016 г. по гр.д.№262/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – С., против П. П. П., за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество в размер на 336009,14 лева, подробно изброено в диспозитива на първоинстанционното решение.
Въззивната инстанция е приела, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал първия вариант от заключението на съдебно-счетоводната експертизата, с който е извършена корекция на осигурителни вноски и подоходен данък, коригирани са вноските за командировъчни за м.януари 2004 год, както и реално получени суми от кредит. Отчетено е и, че съгласно този вариант при формиране на приходната част от имуществото на ответника са взети предвид законните източници на средства, в т.ч. доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения, суми от дивиденти и ликвидационни дялове, приходи от продажба на недвижими имоти, усвоени суми от кредити, като в обобщена графа са калкулирани всички доходи на ответника за проверявания период в размер на 367569 лв.
Съдът е стигнал до извод, че за да се определи нетния доход със законен произход е необходимо да се съобразят разходите, които лицето е извършило през периода. Взето е предвид, че в разходната част експертизата е посочила разходи за издръжка на домакинството по данни от НСИ, плащане на погасителни вноски по кредити, плащания за услуги над размера на статистическата издръжка и в графа „Общо обичайни и извънредни разходи” е формирана сума в размер на 232 250,16 лв. Нетният доход, изразен като съотношение между законно установените приходи и необходимите разходи, е в размер на 135064,84 лв. Изложено е и, че на ред 5 от таблицата са отразени данните за 2007 год – годината на придобиване на недвижимия имот, като неговата стойност в размер на 97791,50 лв е отразена като стойност на придобитото имущество и е участвала при определяне общата стойност на придобитото имущество в размер на 418284,34 лв. Установено е, че с този имот е увеличен патримониумът на ответника, и е поставен релевантният въпрос дали е законен източникът на средствата, респ. разходът, направен за придобиванено му.
Освен това в решението е прието за безспорно установено, че закупуването на имота е било финансирано чрез банков кредит в размер на 107707,50 лв, който е законен източник на средства по смисъла на §1 т.4 от допълнителните разпоредби към Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и сумата от кредита е приход, който правилно е отчетен от експертизата. Изложени са съображения, че плащането на покупната цена за имота в размер на 50000 евро, равностойни на 97791,50 лв е извършено по банков път, което е безспорно установено с писмени доказателства. Съобразено е, че през следващата 2008 г. имотът е продаден, като с получената сума е погасен кредитът. Във връзка с това апелативният съд се е позовал на посоченото на ред 6 от таблицата по вариант № 1 – в приходната част е нанесена сума в размер на 139710,41 лв, а съответно като разход е отразено погасяване на банков кредит в размер на 122345,26 лв.
Поради това въззивната инстанция е стигнала до краен извод, че придобиването на процесния имот е станало със средства, имащи законен произход, а кредитът е изплатен с получената покупна цена от продажбата му, и затова имуществото на стойност 97791,50 лв е законно придобито, поради което правилно първоинстанционният съд е намалил с тази сума общата стойност на имуществото с неизяснен произход, както и че полученото несъответствие е в размер на 185428,68 лв, и не е значително по смисъла на §1 т.7 от допълнителните разпоредби към закона.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Следва ли в имуществото на анализа да се отразява само незаконно придобитото имущество?, 2.Ако от имуществото на анализа бъдат изключени тези разходи, за които е установен законен източник, то следва ли от приходната част да бъдат изключени и приходите от продажба и усвоените кредити, с които е придобито съответното имущество ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване.
Ответникът по касация П. П. П., посредством процесуалния си представител – адв. И. А., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника в настоящото производство намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са неясни с оглед морфологичното им структуриране. С оглед второто изречение, in fine, от цитираната точка на посоченото тълкувателно решение и в двата въпроса следва да се направи уточнение,съгласно което частта от въпросите, посочена като“имуществото на анализа“ да се има предвид като „анализа на имуществото“. Доколкото обаче касационният жалбоподател е посочил само приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, това не се явява достатъчно за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно приетото с т.4 от горепосоченото тълкувателно решение „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.“ Освен това изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е кумулативно. В процесния случай при наличие на допълнителни разпоредби в закона, които по естеството си тълкуват визираните в закона термини, посочването на разпоредбите на §1, т.т.1 и 7 ДР ЗОПДНПИ не изчерпва приетото в мотивите на въззивната инстанция, която се е позовала на разпоредбата на §1, т.4 ДР ЗОПДНПИ, която по естеството си се отнася към разпоредбите на §1, т.т.5 и 6 от същите Допълнителни разпоредби. За да се допусне въззивно решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва изрично да се посочи неточност, която следва да се преодолее. От поставените в изложението въпроси не може да се достигне до такъв извод.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Относно искането на ответника по касация за присъждане на разноски, настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че такива не следва да се присъждат, тъй като към отговора липсват доказателства за извършването им.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №86/25.5.2016 г., по гр.д.№162/2016 г., по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. П. П. за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: