О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 05.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №292/2019 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба, вх.№108124/13.8.2018 г., подадена от А. Г. – процесуален представител И. И. В. от [населено място], и касационна жалба от Р. К. Б., приподписана от адвокат Н. С., против въззивно решение №4867/18.7.2018 г. по гр.д.№12598/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., I-ви въззивен брачен състав.
С обжалваното решение е отменено решение № 8721/15.06.2016 г., постановено по гр.д. № 56969/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта му относно режима на лични отношения на детето Д. И. В. с нейния баща И. И. В. и вместо това е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: бащата да има право да вижда и взема детето всеки първи и трети петък от месеца от 17.00 часа в петък от детската градина на детето, а след като детето започне училище- в 18 часа от дома на майката, или след приключване на училищните занимания от училище (когато детето е втора смяна на училище), до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, на четни години- за Коледните празници за времето от 18 часа на 23- ти декември до 18 часа на 27- ми декември, за рождения ден на детето от 9 часа на 19 часа, съобразен с училищната ангажираност на детето и пролетната училищна ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, на нечетни години— за Новогодишните празници за времето от 18 часа на 30- ти декември до 18 часа на 2- ри януари, както и за пролетната ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, със задължение на бащата да върне детето на майката. Първата среща (първият ден- от 09 часа до 18 часа) на детето с бащата след влизане на настоящото решение в сила, следва да бъде в присъствието на майката на детето.
Първоинстанционното решение е отменено и в частта, в която са отхвърлени исковете за месечна издръжка на детето Д. от нейния баща до пълните им предявени размери за разликата над 150 лв. до размер на 250 лв. месечно, както и за периода 05.11.2014 г. -05.11.2015 г., и вместо бащата И. В. е осъден, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149, ал. 1 от СК да заплаща на малолетното си дете Д., действаща чрез неговата майка и законен представител Р. К. Б., месечна издръжка в размер на още 100 лв., считано от 23.09.2015 г., както и да заплати месечна издръжка за периода 05.11.2014 г. -05.11.2015 г. в размер на 250 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване.
В останалата част решението на районния съд е оставено в сила.
Касационният жалбоподател И. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с която родителските права над малолетното дете са предоставени на майката и местоживеенето й е определено при майката, както и в частта на определения от СГС режим налични отношения на бащата с детето, както и в частта, с която постановената издръжка е увеличена със сто лева.
Касационната жалбоподателка Р. Б. обжалва въззивното решение относно режима на лични отношения между бащата и детето.
За да постанови решението си, Софийският градски съд е приел следното: „Предвид установените факти и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК – възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, СГС приема, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка. Настоящия съдебен състав счита и, че промяната на града, жилището, в което детето живее, социалното обкръжение и среда на детето и смяната на детската градина, наред с кризата, в която се намира детето, предизвикана от променените условия на живот и отглеждане вследствие раздялата на родителите му, ще предизвика допълнителен стрес и дискомфорт за детето. Поради гореизложеното, първоинстанционния съд правилно е предоставил упражняването на родителските права по отношение на Д. на майката, при която е определил и местоживеенето й.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд в частта относно предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е правилно, постановено е изцяло в интерес на детето, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд обаче намира определения режим на лични отношения на бащата с детето за рестриктивен, без по делото да се установи необходимост от постановяване на такъв. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК регламентира, че режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Първоинстанционния съд не е определил възможност детето да прекарва по- продължителен период от време с баща си през летния сезон, което би способствало детето да общува с баща си по- пълноценно- с оглед отдалечеността на местоживеенето на родителите на детето и необходимостта от продължителни пътувания за посещенията в дома на бащата. На бащата не е предоставена възможност да може да вижда и взема детето през официалните празници, без да са налице доказателства за необходимостта от такива рестрикции на контактите баща- дете. Ваканциите и празничните дни следва да бъдат поделени между двамата родители. Както и вещото лице-психолог установява в заключението си, поради обстоятелството, че ученическите ваканции са кратки, би било по-добре да се редуват една пълна ваканция с единия родител, следващата- с другия родител. Установи се, че между детето и бащата е налице изградена емоционална връзка, която следва да бъде съхранена и доразвита, бащата притежава добър родителски капацитет, поради което настоящия съдебен състав счита, че на интересите на малолетната Д. би съответствал следния режим на лични отношения с неговия баща: бащата да има право да вижда и взема детето всеки първи и трети петък от месеца от 17.00 часа в петък от детската градина на детето, а след като детето започне училище- в 18 часа от дома на майката, или след приключване на училищните занимания от училище (когато детето е втора смяна на училище), до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, на четни години- за Коледните празници за времето от 18 часа на 23- ти декември до 18 часа на 27- ми декември, за рождения ден на детето от 9 часа на 19 часа, съобразен с училищната ангажираност на детето и пролетната училищна ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, на нечетни години— за Новогодишните празници за времето от 18 часа на 30- ти декември до 18 часа на 2- ри януари, както и за пролетната ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, със задължение на бащата да върне детето на майката.
Предвид така изложеното, настоящият съд намира, че следва да се уважи въззивната жалба на И. И. В. и да се определи посоченият режим, като решението на първоинстанционния съд в тази му част бъде отменено.
Съдът приема становището на вещото лице-психолог, което счита опосредстваните срещи за излишни- евентуално една първа среща с бащата в присъствието на майката. По разбиране на настоящия състав, първата среща (първият ден- от 09 часа до 18 часа) на детето с бащата след влизане на настоящото решение в сила, следва да бъде в присъствието на майката на детето.
По жалбата на Р. К. Б. срещу решението в частта му относно издръжката: Наведени са доводи, че въпреки, че районния съд е приел, че съпругът манефестира стандарт над средния за страната, въпреки тези признания и доказателствата, е определил сума за месечна издръжка едва в размер на 150 лв., като въпреки, че от напускане на семейното жилище бащата не е изплащал никакви суми за детето, е определил издръжката от завеждане на исковата молба. Тези доводи са основателни. Установи се по делото, че от 09.07.2014 г. страните не живеят заедно, че от тогава грижи за отглеждането и възпитанието на детето полага майката. Бащата не е ангажирал никакви доказателства поделото за плащани от него на майката на детето суми за издръжката на Д. И. В..
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част- отхвърления иск за издръжка за минало време е неправилно, като такова следва да бъде отменено и бащата следва да бъде осъден да заплати месечна издръжка за минало време, считано една година назад от завеждане на иска в размер.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи- чл. 142, ал. 1 от СК. Като се ръководи от законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето Д. са необходими месечно общо около 350 лв.- съобразявайки и точка 1 на Постановление № 5 от 1998 г. на Пленума на ВС на РБ, изискващо да се осигурят с издръжката условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат от майката, както и съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му- сума в размер на 250 лв. месечно. До този размер съдът счита иска за основателен и доказан, като в разликата му до предявения размер от 500 лв. счита иска за неоснователен.
С оглед изложеното, обжалваното решение в частта, в която исковете за месечна издръжка са отхвърлени за разликата от 150 лева до пълните им предявени размери от 500 лв. месечно както и за периода 05.11.2014 г. -05.11.2015 г. – да се отмени, като И. И. В. се осъди да заплаща на детето си Д. И. В. издръжка от още 100 лева месечно (или общо 250 лв.) Издръжката се дължи една година назад от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава.“
В изложението на касационния жалбоподател – ищец И. В. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставят се следните правни въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните ?, 2. За критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение, да защити интереса на детето при предоставяне на родителските права ?
Сочи се съдебна практика на ВС и ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
В изложението на касационната жалбоподателка – ответник по исковата молба, Р. Б. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като се поставя следния въпрос – „Следва ли при определяне режима на лични контакти да се преценява доколко определения режим благоприятства развитието на детето, да се преценяват всички обстоятелства, да се съблюдава и възможността родителят, който не упражнява родителските права, да има равна с другия родител да контактува в почивни дни ?“
Сочи се съдебна практика на ВС и ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Касационният жалбоподател И. В. е депозирал отговор по касационната жалба на Р. Б..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, изложенията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на жалбоподателя И. В. по касационната жалба на жалбоподателката Р. Б. намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационните жалби са подадени в законния срок, поради което са процесуално допустими.
Въззивното решение не следва да следва се допусне до касационно обжалване, и по двете касационни жалби.
По изложението на касационния жалбоподател И. В..
По първия от поставените въпроси, а именно „Длъжен ли е съдът да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните ?“ следва да се даде положителен отговор. Доколкото обаче Софийският градски съд е изпълнил задълженията си по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В мотивите си въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд и е обосновала защо ги приема като свои. Същински свои мотиви, съдът е изложил по въпроса за обема на режима на лични отношения между бащата и детето и го е разширил с оглед разпоредбата на чл.59, ал.3 СК.
Вторият от поставените въпроси, а именно „За критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение, да защити интереса на детето при предоставяне на родителските права ?“ е поставен бланкетно, макар и в изложението да е налице позоваване на съдебна практика, която е относима към всеки един случай, според фактите и обстоятелствата, които се съдържат в съответните съдебни спорове.
Поради изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двата въпроса.
По изложението на касационната жалбоподател Р. Б..
По поставения в изложението въпрос, а именно „Следва ли при определяне режима на лични контакти да се преценява доколко определения режим благоприятства развитието на детето, да се преценяват всички обстоятелства, да се съблюдава и възможността родителят, който не упражнява родителските права, да има равна с другия родител да контактува в почивни дни ?“, въззивното решение също не следва бъде допуснато до касационно обжалване. От мотивите на въззивното решение е видно, че разширеният режим на лични отношения между бащата и детето е съобразен с изискванията на чл.1 от закона за закрила на детето.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4867/18.7.2018 г. по гр.д.№12598/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., I-ви въззивен брачен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: