17
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр. София15.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 562/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. М., Д. М. Т., А. Х. Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. Е. М., Ц. И. Г. и Й. Н. Я., подадена чрез адв. М. К., против въззивно решение № 1602/04.10.2018 г. по гр.д. № 1160/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 902 от 09.03.2016 г. по гр.д. № 7469/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, поправено и допълнено с Решение № 2896 от 15.07.2016г., в частите, с които на основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. II от ЗЗД са отхвърлени предявените от С. Г. М., Д. М. Т., А. Х. Т., чрез своята майка и законен представител А. Е. М., Ц. И. Г. и Й. Н. Я. искове за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно рег. № 222/11.03.2014г., заверено от зам. кмета на [община] ч., поради липса на воля на упълномощителя, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. II и III от ЗЗД за признаване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 20.03.2014 г,. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. № 39/2014г. на Нотариус с район на действие, този на ВРС поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, отменено е решение № 902 от 09.03.2016 г. по гр.д. № 7469/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, поправено и допълнено с решение № 2896 от 15.07.2016г., в частите, с които на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 20.03.2014 г. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. № 39/2014г. на нотариус с район на действие, този на ВРС до размера от по 1/9 ид.ч. за всеки от ищците С. Г. М., Д. М. Т., А. Х. Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. Е. М. и от по 1/3 ид.ч. за всеки от ищците Ц. И. Г. и Й. Н. Я. поради неизпълнение и вместо това е отхвърлил предявените от С. Г. М., Д. М. Т., А. Х. Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. Е. М., Ц. И. Г. и Й. Н. Я. срещу К. А. О. искове за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 20.03.2014 г., обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. № 39/2014г. на нотариус с район на действие, този на ВРС до размера от по 1/6 ид.ч. за всеки от ищците С. Г. М. и А. Х. Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. Е. М. и от по 1/3 ид.ч. за всеки от ищците Ц. И. Г. и Й. Н. Я., а иска на Д. М. Т. е отхвърлен поради недоказана активна материалноправна легитимация, отменено е решение № 902 от 09.03.2016 г. по гр.д. № 7469/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, поправено и допълнено с решение № 2896 от 15.07.2016г., в частите, с които на основание чл. 108 ЗС К. А. О. е осъдена да предаде на всеки от ищците С. Г. М., Д. М. Т., А. Х. Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. Е. М., по 1/9 ид.ч. и на всеки ищец Ц. И. Г. и Й. Н. Я. по 1/3 ид.ч.от недвижимия имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], обл. В., цялото с площ от 1820 кв.м., съставляващо имот пл. № ***, кв. 56 по плана на селото, за което са отредени парцели: А/ ***** с включена площ от 775 кв., ведно с построената в него жилищна сграда; Б/ **** с площ 645 кв.м.; В/ ***, *** с площ от 400 кв.м. и вместо него отхвърля предявените от С. Г. М., Д. М. Т., А. Х. Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. Е. М., Ц. И. Г. и Й. Н. Я. искове против К. А. О. с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], [улица], съставляващи УПИ ****, в кв. 56 ,ведно с изградената в същия жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 50 кв.м.и поземлен имот № ***, включен в неприложен парцел ******** от кв. 56 по устройствения план на селото, с площ от 400 кв.м. на основание наследяване на В. Х. Д., починала на 19.01.2015 г., както и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху така описаните имоти, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Освен това се поддържа ,че постановеното въззивно решение е частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по пороци, обуславящи нищожност, които са наведени в исковата молба, но не са поддържани във въззивната жалба. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество на спора, с който да бъдат уважени предявените искове при условията при които са съединени.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са поставени следните въпроси: 1/ „Преди да разреши въззивния правен спор, длъжна ли е втората съдебна инстанция да отчете правозащитния стандарт по чл. 5, ал. 4 КРБ и да приложи с предимство правото на ЕС като пряко приложимо и с директен ефект, без той да се установява и доказва?“; 2/ „Предвид очертаните предели на Върховенство на нормите на Конституцията спрямо останалите норми на обективното право и принципът на непосредственото им действие, установен в чл. 5 КРБ, когато всяко лице, търсещо съдебна защита и съдействие от граждански съд сочи, че черпи правата си пряко от Конституцията и се позовава на нея за защитата им пред българския съд, следва ли той да ги зачете, при постановяване на съдебния акт?“; 3/ „Във въззивното производство следва ли решаващият съд да приложи пряката разпоредба на чл. 121, ал. 2 КРБ – да осигури установяването на обективната истина, като предпоставка за обективно и справедливо съдопроизводство, определящо частичната неправилност на съдебния акт на първата инстанция?“; 4/ „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС и така да обезпечи гарантираните от чл. 1 на Конвенцията права при разрешаването на правния спор?“; 5/ „Следва ли в този случай националният съд да приложи с предимство правото на Съюза и съдебната практика за прилагането му и така да преодолее колизията на вътрешната юрисдикция с правото на ЕС?“; 6/ „Съдържанието на мотивите на решаващия съд, следва ли да отговаря на изискванията на правото на ЕС като пряко приложимо и с примат над вътрешното право?“. В пункт II от изложението във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК се поставят следните въпроси: 7/ „Задължен ли е въззивният съд повторно да се произнесе по всичките пет основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, след като във въззивната жалба жалбоподателите поддържат само две от тях, което да води до процесуална недопустимост на постановеното решение, в тази част?; 8/ „Притежава ли активна процесуална легитимация съпругата на починалия ? съпруг да наследи идеална част от правото му на наследство на своя сестра – праводателка, която няма други преки наследници, в хипотезата на чл. 9, ал. 1 ЗН във вр. чл. 5 ЗН, което право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя?“; 9/ „Длъжен ли е въззивният съд, с оглед въведените във въззвивната жалба оплаквания за неправилно разрешения от първата инстанция въпрос за нищожност на упълномощителната сделка за прехвърляне право на собственост и вещни права върху недвижим имот и за нищожност на нотариалното ? удостоверяване, поради липса на удостоверителна компетентност на зам.кмет и неотбелязване на мястото на извършването ? – да се произнесе по всяко от тях с отделен диспозитив или общо в съдебното решение?“; 10/ „Налице ли е противоречие със закона, поради неспазване на изискуемата форма на упълномощителната сделка между кредитор и длъжник по алеаторен договор относно нейния предмет, свързан с непосочване на местонахождението на недвижимите имоти, като обект на прехвърлянето на правото на собственост?“; 11/ „Налице ли е противоречие със закона, свързано с порок на формата – непосочване мястото на извършване на нотариалното удостоверяване на упълномощителната сделка, сключена между кредитор и длъжник по алеаторен договор, като обект за прехвърляне на вещно право на собственост?“; 12/ „Притежава ли удостоверителна компетентност един зам.кмет на Община за удостоверяване на упълномощителната сделка, сключена между упълномощителя и упълномощеното лице, имаща за предмет прехвърляне на вещно право на собственост по алеаторен договор, в хипотезата на чл. 83, ал. 1 ЗННД в случай, че в общината има трима зам. кмета и че няма изрично овластяване от кмета на общината кой от тях еднолично да осъществява удостоверителни действия?“; 13/ „Налице ли е договорно неизпълнение на алеаторния договор /лошо и неточно изпълнение/ от страна на длъжницата – ответник, щом насрещната му престация за ежедневна, непрекъсната и постоянна грижа и издръжка на кредитора в натура не отговаря на изискването на закона и морала, да бъде предоставена в нужното количество и качество и изискването за добросъвестно по см. на чл. 63, ал. 1 ЗЗД?“; 14/ „Налице ли е правен интерес и основание от провеждане на въззивното производство срещу съдебния акт на първата инстанция за разваляне на алеаторен договор, поради неизпълнение в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД?“; В пункт III, във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 15/ „Длъжен ли е вторият въззивен съд при новото разглеждане на имуществения спор да съобрази указанията на състава на ВКС на РБ, дадени от него в отменителното му решение по приложението на материалния закон?“; 16/ „Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на правилата на чл. 153 и чл. 172 ГПК да изгради изводи за наличие или липса на връзка между фактите, установени с гласни доказателства средства, като подложи на критичен анализ противоречие между показанията на двете групи свидетели, дадени в полза на страната на ищеца и на страната на ответник, който поставя под съмнение точността на техните възприятия, относно ключов за делото въпрос – за липсата на изпълнение на алеаторния договор?“; 17/ „Принципът на диспозитивното начало в съдебния процес – чл. 6, ал. 2 ГПК обвързва ли решаващия съд да зачете волята на страните относно изразеното от тях искане за съдебна защита, с оглед установяването на факт с правно значение за пороци в упълномощителната сделка и в нотариалното ? удостоверяване, имащи за основание разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение и като предпоставка за реализиране целта на исковия въпрос – като защита и санкция?“; 18/ „Необсъждането на фактите и доводите, на които въззивният жалбоподател е основал искането си за съдебна защита на накърненото от първостепенния съд имуществено право и законен интерес, представлява ли съществено процесуално нарушение на императивната правна норма на чл. 269 ГПК, в контекста на задължителните за съда указания, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2013?“; 19/ „Като инстанция по същество на спора, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно съвместно с доводите на страните, които са от значение за спорното право?“; 20/ „Как се разпределя доказателствената тежест за всяка от страните в производството по иска за разваляне на алеаторен договор по причина на неговото неизпълнение?“; 21/ „При неправилно установена фактическа обстановка относно лошо и неточно изпълнение на алеаторен договор от страна на длъжницата, длъжен ли е решаващият съд да изложи мотиви, както по отношение на анализа на доказателствата, така и по отношение на правните му изводи?“; 22/ „Пренебрегването на защитните доводи на активно легитимираната страна в процеса във въззивната жалба и в писмената защита по същество на спора, нарушава ли принципа за равенство на процесуалните оръжия, според практиката на ЕСПЧ и вътрешната юрисдикция – конституционната практика по чл. 6, ал.. 2 КРБ и чл. 8 ГПК?“; 23/ „Какво следва да бъде съдържанието на мотивите на съдебния акт?“.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – К. А. О., подаден чрез адв. А. К., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Подадена е и касационна жалба от С. Г. М., Д. М. Т., А. Х. Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител, Ц. И. Г. и Й. Н. Я., представлявани от адв. М. К. против решение № 1921/15.11.2018 г., постановено от Окръжен съд – Варна по възз.гр.д. № 1160/2018 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 30276/19.10.2018 г., подадена от жалбоподателите, с която е поискано допълване на постановеното по делото решение като съдът се произнесе с изричен диспозитив относно искането им за обявяване нищожност на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 222/11.03.2014 г., заверено от зам. кмета на [община] ч., поради непосочване на местонахождението на УПИ на упълномощителката Д..
В касационната жалба срещу решението по чл. 250 ГПК се съдържат оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване на касационната жалба, респективно на молбата за допълване на решението.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ „Има ли значение материално-правния въпрос за валидност на правоотношенията между представител и представляван, породени от овластяването, при наличието на порок в упълномощителната сделка за прехвърляне на собственост на упълномощителя, поради непосочване и неотразяване в нотариално удостовереното общо пълномощно местонахождението на недвижимите имоти на прехвърлителя, в хипотезата на чл. 26, ал., 1 , пр. 2 ЗЗД?; 2/ „Неточното /невярно/ удостоверяване на упълномощителната сделка с недвижими имоти, обусловено от неточно /липсващо/ обозначение на тяхното местонахождение , води ли до порок в нотариалното удостоверяване на предмета на упълномощителната сделка, което с оглед на правните последици от транслативния ? ефект – да води от своя страна и до порок в сключения алеаторен договор?“; 3/ „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по едно от заявените от жалбоподателите с исковата им молба – пет основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, по което първата инстанция не се е произнесла по същество, поддържана е от тях с въззивната жалба пред втората инстанция, по която тя на свой ред също е пропуснала да я разгледа и да се произнесе като решаващ съд по съществото на спора, за което е било инициирано производство за допълване на повторното въззивно решение поради този пропуск?“; 4/ „Отказът на въззивния съд, комуто делото е върнато за ново разглеждане с отменително решение на ВКС със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, да ревизира съдебното си произнасяне в постановения съдебен акт, в образуваното от жалбоподателите производство по чл. 250, ал. 1 ГПК поради пропуск на съда да разгледа по същество въведения от тях първи порок за нищожност на упълномощителната сделка /обективиран в пълномощно с рег. № 222/223 от 11.03.2014 г., в което не е посочено местонахождението на недвижими имота на заявителя/ чрез непропорционалното отклоняване на искането им за съдебна защита, нарушава ли тяхното конституционно и общностно право с пряко действие?“; 5/ „Същото следвало ли е да бъде ценено и като иск за установяване на нищожност на упълномощителната сделка от порока, заявен от легитимираната страна в процеса?“; 6/ „Допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за нищожност на упълномощителната сделка поради порок във формата ?, които въобще не са въведени от ищеца по делото?“; 7/ „При новото разглеждане на делото, след отменително решение на състав на ВКС, длъжен ли е въззивният съд в производството по допълване на решението му, да извърши преценка и анализ на доводите на жалбоподателите за липса на произнасяне от страна на решаващия въззивен съд с мотиви и диспозитив по заявено оплакване с въззивната жалба за порок за нищожност, по който и първата инстанция не се е произнесла при разглеждане на материално-правния спор и така да съобрази и приложи в изпълнение на правосъдната си функция дадените му указания от състав на ВКС на РБ по прилагането и тълкуването на материалния закон с отменителното му решение? /касаторите вероятно поради техническа грешка са поставили този въпрос отново под № 6, но за яснота на изложението настоящият състав ще използва поредната номерация/; 8/ „Необсъждането на фактите и доводите, на които въззивните жалбоподатели са основали искането си за допълване на постановено въззивно решение, представлява ли съществено процесуално нарушение на императивна норма на чл. 269 ГПК, в контекста на задължителните за съда указания, дадени в т. 1 на ТР № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 1/2013 г.?“; 9/ „Задължен ли е решаващият съд да изложи в допълнителното си решение по чл. 250, ал.1 пълноценни мотиви, които да са израз на неговата решаваща дейност, като направи собствени изводи по същество на спора, а не на проверяваща правораздавателна дейност?“.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата – К. А. О..
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Атакуваното въззивно решение е постановено, след като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК с решение № 50/16.05.2018 г. по гр.д. № 2104/2017 г. по описа на ВКС, III г.о. делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на ОС – Варна, с дадени указания на въззивния съд да се извърши преценка за надлежната правна квалификация на предявените искове и да се изпълнят задълженията на въззивния съд по същество на спора.
За да се произнесе ОС – В. е приел, че производството по делото е образувано по предявени от С. Г. М., Д. М. Т., А. Х. Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. Е. М., Ц. И. Г. и Й. Н. Я. искове против К. А. О. съединени в условията на първоначално субективно и обективно съединяване , както следва: главен установителен иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. II от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обектвирана в пълномощно с рег. № 222 и рег. № 223/11.03.2014г., заверено от Зам. Кмета на [община], поради липса на воля на упълномощителя; установителен иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. III от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обектвирана в пълномощно с рег. № 222 и рег. № 223/11.03.2014г., заверено от Зам. Кмета на [община], поради липса на предписана от закона форма; установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. II и III от ЗЗД за признаване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 20.03.2014г. и обективиран в НА № 43/2014г. поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави; иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 20.03.2014г. и обективиран в НА № 43/2014г. между наследодателя на ищците, като прехвърлител и ответницата, като приобретател, поради липса на представителна власт у пълномощника, в т.ч. и да договаря сам със себе си, евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор НА № 43/2014г. поради неизпълнение на задължението на приобретателя да престира уговорения обем грижи и издръжка на прехвърлителя; обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на ид.ч. от правото на собственост върху прехвърления недвижим имот на основание наследяване на В. Х. Д., починала на 19.01.2015г. и осъждане на ответницата да предаде на всеки владението върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], [улица], съставляващи УПИ ****, в кв. 56 по устройствения план на селото, с площ от 775 кв.м. и при граници: улица, УПИ ****, УПИ **** и УПИ *******, ведно с изградената в същия жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 50 кв.м. и ПИ № ***, включен в неприложен парцел ******* от кв. 56 по устройствения план на селото, с площ от 400 кв.м. и при граници: улица, УПИ ****, УПИ ****, УПИ *** и УПИ ***. Посочил е, че в исковата молба са обективирани фактически твърдения и петитум за прогласяване нищожност на пълномощно рег. № 222 и 223/11.03.2014 г., поради липса на предписана от закона форма /чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, предл. III ЗЗД/, както и за прогласяване недействителността на алеаторния договор поради липса на представителна власт у пълномощника, в т.ч. да договаря сам със себе си /чл. 42, ал. 2 ЗЗД/. По тези искове липсва произнасяне в първоинстанционното решение, не е проведено и производство по чл. 250 ГПК,поради което те са извън предметните рамки на въззивното производство, които са определени с въззивната жалба, а правомощията на въззивната инстанция са очертани в чл. 269 ГПК. Въпреки това съдът е приел, че дължи инцидентно произнасяне в мотивите по действителността на пълномощното с оглед предявените искове за нищожност на договора.
При преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на вътрешното си убеждение и приложимия закон, съдът е установил следната фактическа обстановка: с нотариален акт № 191, том IX, д. № 4145/1998г. на Нотариус О. С., на 27.05.1998 г. на основание чл. 483 от ГПК, В. Х. Д. е призната за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], Област В., цялото с площ от 1820 кв.м., съставляващо имот пл. № ***, в кв. 56 по плана на селото, за което са отредени парцели, както следва: парцел ****, с включена площ от 775 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници на парцела: улица, парцел ****, парцел ******, парцел *****; парцел ****, с включена площ от 645 кв.м., при граници на парцела: улица, парцел****, парцел *****, парцел ****; Парцел ***** с включена площ от 400 кв.м., при граници на парцела: улица, парцел ****, парцел ****, парцел ***, парцел ****, парцел ***, при граници на цялото дворно място, както следва: улица, парцел ****, улица, парцел **** и парцел ****. С пълномощно, с нотариално удостоверени с рег. № 222 и 223 от 11.03.2014 г. подпис и съдържание от Л. Б.. – зам. кмет на [община], В. Х. Д. упълномощила К. А. О. да я представлява като пълномощник пред нотариус в [населено място], като от нейно име сключи договор за гледане и издръжка срещу собствените й имоти УПИ **** от 775 кв.м. и УПИ **** от 400 кв.м., в кв. 56 по плана на селото с лице и при условия , каквито прецени за добре, предмет на сделката да е и жилищната сграда в УПИ ****. Упълномощителката изрично изразила волята си пълномощничката да договаря сама със себе си. Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Б., от чиито показания се установява, че е заемал длъжността зам. кмет на [община] към м. март 2014г. и в това качество му е била възложена функцията да извършва нотариални удостоверявания. Положените в пълномощното удостоверителни подписи са изпълнени от него след като е заверил подписа и съдържанието. Заместник-кметовете в общината били трима, като всеки от тях, както и секретаря на общината имали удостоверителни нотариални функции. Не е издавана конкретна заповед за делегиране на правото на удостоверяване от кмета на [община] към зам. кметовете. На 20.05.2014 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка оформен с НА № 43, том, рег. № 3839, д. № 39/2014г. на Нотариус А. А., по силата на който В. Д., действаща чрез пълномощника си К. А. О., съгласно пълномощно №№ 222; 223/11.03.2014г., заверено от Л. Б., прехвърлила на К. А. О. собствените си недвижими имоти, както следва: застроено място с площ от 775 кв.м., находящо се в [населено място], [община], Област В., [улица], съставляващо УПИ № **** от кв. 56 по устройствения план на селото, както и изградената в същото място жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 50 кв.м., при граници: улица, УПИ ****, УПИ ****, УПИ VII-**** и незастроено място с площ от 400 кв.м. в същото населено място, съставляващо ПИ ***, включен в неприложен парцел *****, ** от кв. 56 по устройствения план на селото, при граници: улица, УПИ ****, УПИ ****, УПИ **** и ПИ *** срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като ? осигури спокоен и нормален живот, докато е жива. В. Х. Д. е починала на 19.01.2015 г. По делото е приложено удостоверение за наследници с изх. № 63/25.03.2015г. издадено от [община]. След смъртта ? В. Х. Д. била наследена от децата на двете си сестри Ц. Т. и Б. Г. – ищците Й. Я. и Ц. Г. по 1/3 ид.ч. за всеки на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 от ЗН и от дъщерята на брат си Г. Т. – С. М., както и внука му А. Т. по 1/6 ид.ч. за всеки. Съпругата на брат ? Г. Т. – ищцата Д. Т. не замества съпруга си при наследяване на сестра му по арг. от чл. 10, ал. 2 от ЗН, поради което същата не се легитимира като наследник на В. Х. Д. и на това основание поради недоказана активна материалноправна легитимация по делото предявените от нея искове са неоснователни. За да достигне до крайните си изводи по същество на спора, въззивният съд аргументирано е изследвал показанията на разпитаните по делото свидетели. От показанията на Н. З. – личен лекар на починалата, е установено, че В. Х. Д. е страдала единствено от хипертония, при посещенията в дома ? преди 2014 г. е забелязал изключително ниско ниво на хигиената в дома ?, в който живеели котки, кучета, а след 2014 г. домът ? бил нормално поддържан и подобрен спрямо предходното състояние. Пред първоинстанционния съд са разпитани две групи свидетели, които условно ОС-В. нарекъл свидетели на ищците – Г. П. и Х. К. и свидетели на ответницата – Н. В. и И. И.. Първата група свидетели са посочили, че В. Х. Д. живеела и се обслужвала сама. Помагала й М. Л., а К. полагала грижи за баба В. след това, заживяла при нея за кратко време през пролетта и започнала да я гледа, а през есента тя починала. Преди кончината й, свидетелката П. е виждала В. за последно година и половина преди да почине. След като заживяла в дома ? К. не е пускала никого, даже и в двора на къщата. Преди ответницата да поеме грижите за възрастната жена, съседите й помагали с храна, дърва, почистване на покъщнина. Свидетелят К. е посетил за последен път дома на баба В. един месец преди смъртта й /починала през 2015г./, като обстановката в дома й била „много зле“, видял също К. да къпе баба В. през ноември 2014 г. От показанията на втората група свидетели е установил, че през последните 40 години от живота си В. Х. Д. живеела сама. Като остаряла вече не можела да се обслужва, поради което наела едно семейство да се грижи за нея /семейството на М. Л./, които полагали грижи за жената едно лято. След като спряла да полага грижи за възрастната жена, която, вече трудно се движела, грижите за нея били поети от К.. Последната, заедно с още две жени направили основно почистване на къщата – варосали, мазали, прали черги; свидетелят, който живее непосредствено до къщата на възрастната жена, помагал със смяна на крушки и контакти, К. ? купувала хляб, донесла пералня и печка; с мъжа й изорали двора, който бил непроходим и го облагородили, изградили тоалетна в двора, започнали да гледат кокошки и прасета. Преди К. да поеме обгрижването на възрастната жена къщата била в неподдържано и необитаемо състояние, а около леглото на В. Х. Д. живеели пет-шест котки и кучета с малки кученца. След няколко месеца К. и мъжът й се преместили да живеят при В., която споделила, че е доволна от грижите им и че ще остави къщата на тях.
С оглед на тези установени факти, въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявените искове. По иска за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради липса на воля, обуславяща нищожност на договора, сключен от представител без представителна власт, съдът е приел, че за валидността на упълномощаването е необходимо спазването на формата по чл. 37 ЗЗД или определяемо изявление относно съществените условия на разпоредителния акт. В случая ищците са навели твърдения, че липсва валидно изразена воля на упълномощителката В. Х. Д. поради влошеното ? здравословно състояние към деня на нотариалното заверяване на пълномощното, но те са останали недоказани. Съдът е приел, че от разпита на свидетелите З. и Б. се установява, че упълномощаването е в резултат на съзнателен, свободен, сериозен и целенасочен акт на упълномощителката, извършен с ясно намерение за обвързване и ясна представа за правните последици. Липсват доказателства, които да установяват влошеното ? здравословно състояние или друго, изключващо формирането на воля.
Искът за нищожност на пълномощното поради липса на форма е приет за неоснователен, като е посочено, че претенцията на ищците се основава на твърдения за нарушение на чл. 83 ЗННД и нищожност на нотариалното удостоверяване поради липса на материална удостоверителна компетентност на зам. кмета на [община]. Съдът е приел, че на Л. Б. в качеството му на заместник-кмет на населено място, което е общински център – [община] към 11.03.2014 г., е било възложено по закон да изпълнява нотариални удостоверителни функции. Законът не изисква тези правомощия на заместник-кмета да са му предоставени със специална заповед. Посочено е, че липсата на отбелязване на място на извършване на удостоверяването не обуславя нищожност на същото, доколкото нотариални действия от този вид могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време – по арг. чл. 573, ал. 3 ГПК. При тези съображения Окръжен съд – Варна е достигнал до извод, че нотариалното удостоверяване на упълномощаването е валидно и не страда от пороци по чл. 576 ГПК.
Исковете за нищожност на алеаторния договор поради заобикаляне на закона и на добрите нрави също са приети за неоснователни. Ищците твърдят, че в случая заобикалянето на закона е обосновано с твърдения за неспазване на изискването за договаряне сам със себе си по чл. 38 ЗЗД, непредставяне на пълномощното в нотариалното производство, както и неявяване на прехвърлителката пред нотариуса. При тълкуване на съдържанието на пълномощното съдът е приел, че упълномощителката е дала изрично съгласие пълномощничката да договоря сама със себе си, а дори да не беше уговорено такова, отклонението от разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не обуславя недействителност на договора, тъй като засяга единствено правата на представляваната. Не е доказано твърдението, че пълномощното не е представено на нотариуса, тъй като видно от необореното удостоверително изявление на последния, обективирано в нотариален акт № 43/2014 г., той се е уверил в самоличността и представителната власт на страните. Обстоятелството, че прехвърлителката не се е явила пред нотариуса, също не може да обуслови извод за нищожност на сключения договор, тъй като тя е била надлежно представлявана от своя пълномощник и личното ? явяване не е необходимо.
След като е приел, че договорът не е сключен при заобикаляне на закона, тъй като чрез него не се достига до забранен от закона резултат, съдът е разгледал иска за прогласяване на нищожност на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане поради накърняване н