О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1338
София 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 3672/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А.Д. – пълномощник на В. Г. Ц., против въззивно решение № 175/07.04.2015 г. по в.гр.д.№ 120/2015 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1992/ 29.12.2014 г. по гр.д.№ 3375/2014 г. по описа на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Г. Ц. против [фирма] искове с правно основание чл.262 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете,както и присъждане на разноски.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Какви са правните последици от неизпълнение на указанията на съда за представяне на определено доказателство, в случай, че страната, у която то се намира, твърди, че то не съществува и в тази връзка – какво е приложното поле на разпоредбата на чл.190 ал.2 ГПК вр. с чл.161 ГПК ,който въпрос е разрешен в противоречие с решение №12/01.02.2011г. по гр.д. № 590/2010 год. на ВКС,ІІІ г.о.; 2.Как следва да бъде извършена преценката при наличие на категорични и непротиворечиви свидетелски показания като способ на доказване на положен извънреден труд при липса на отчетност при работодателя на положен труд- противоречие с решение № 14/27.03.12 г. по гр.д. № 405/2011 год. на ВКС,ІV г.о.; 3. След като полагането на извънреден труд подлежи на доказване с всички доказателствени средства, то при хипотеза на противоречие между: от една страна показанията на свидетели очевидци, в съвкупност с изискани конкретни писмени доказателства, находящи се при ответника и които ответника – работодател отказва да представи на съда, и от друга страна документи, представени от работодателя /графици за работа и Правилник за вътрешния трудов ред/, за които е установено, че нито ищеца, нито свидетелите са запознати с тях и които са оспорени по надлежен ред с твърдението, че отразеното в тях не отговаря на действителното фактически положение/, то допустимо ли е да се кредитират единствено доказателствата на ответника поради факта, че са в писмена форма и да се презумира съществуването им към точно определен момент /датата на сключване на трудовия договор/,за който въпрос се сочи бланкетно чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК адв. Т.К., в качеството й на пълномощник на [фирма], е депозирала писмен отговор, в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че не е установено по безспорен начин от страна на Ц. полагането на извънреден труд по трудовото му правоотношение ,за длъжността”охрана”,при сумирано отчитане на работното време в дружеството през процесния период.Посочил е, че полагането на извънреден труд подлежи на доказване с всички доказателствени средства; че по делото липсва заповед на работодателя по смисъла на чл.143 КТ за полагане на извънреден труд, респективно отчитане в специалната книга по чл.149 КТ – каквато и не е била водена ; че неводенето на писмен отчет от работодателя само по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл.143 ал.1 КТ; че в този случай в тежест на работника е да установи твърденията си за положен труд извън установеното работно време – за което са допустими всички доказателствени средства, в това число свидетелски показания . Ценил е показанията на свидетелите Ц. и Г. при условията на чл. 172 ГПК с оглед всички данни по делото; с оглед на възможната им заинтересованост, доколкото същите имат имуществени претенции към въззиваемото дружество на същото правно основание – положен, но незаплатен извънреден труд. Отчитайки,че от техните показания не се установява конкретно броят на дежурствата, положени от В. Ц. през претендирания период, че същите се намират в противоречие с представените и неоспорени ведомости за заплати относно реално заплатените суми за положен труд, че по делото липсва писмен график, който отразява твърдените от Ц. дежурства за процесния период, подписан от представител на работодателя, а представения ръкописен график за м. 12. 2013 г. е нечетлив и представлява фотокопие на документ, с чиито оригинал страната не разполага, че свидетелят Г. не е работел във въззивното дружество към м. 12. 2013 г. и не би могъл да е дежурил по представения по делото график, както и че от друга страна показанията на свидетеля Г./чл.172 ГПК,като работещ в дружеството/ кореспондират с представените по делото графици за дежурства и ведомости за заплати, е приел, че не е доказано полагането на извънреден труд за процесния период.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Въззивният съд не е излагал мотиви по приложението на чл.161 ГПК,тъй като този въпрос не е бил предмет на обсъждане.Освен това съдът се е съобразил със задължителната практика на ВКС,на която се позовава касаторът,според която съдът задължава противната страна на основание чл.190, ал.1 ГПК да представи намиращ се у нея документ, след като изясни значението му за спора,а за да приложи последиците на чл.161 ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, при спор между страните относно наличието на документа, трябва да има данни по делото, че документът действително съществува.Съобразно изложеното не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 по първия от поставените въпроси.Вторият от поставените въпроси е хипотетичен и съдържа условие,което в настоящия случай не е налице. Отделно от това, въпросът по същество представлява несъгласие с правните изводи на съда, което само по себе си представлява оспорване на решението, т.е. касационно основание, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.Макар формулираният въпрос да не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се подчертае, че не е налице и посоченото специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,тъй като въззивният съд е въпроизвел в решението си задължителната практика на ВКС,на която касаторът се позовава.
При позоваване на специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по отношение на третия въпрос, касаторът следва да изложи съображения защо повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като се аргументира и посочи дали липсва съдебна практика или създадената съдебна практика по него е неправилна или са налице социално-икономически условия, които да изискват нейната промяна. Такива съображения не са изложени,а единствено бланкетно е посочено специалното основание, поради което касационно обжалване и по този въпрос не следва да бъде допускано.Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено,че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да докаже полагането на извънреден труд както с гласни ,така и с писмени доказателства,но не е провел успешно такова доказване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответникът по касация се следват направените разноски за настоящата инстанция в размер на 650/шестстотин и петдесет/лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 175/07.04.2015 г. по в.гр.д.№ 120/2015 г. по описа на Плевенски окръжен съд .
ОСЪЖДА В. Г. Ц. , ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма],гр.С., [улица].43а, вх.А, разноски за настоящата инстанция в размер на 650лв. /шестстотин и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: