О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София 13.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 587/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.М.П. – пълномощник на А. Д. А. против решение № 160/ 23.10.2018 г.,постановено по в.гр.д.№ 374/2018 г. по описа на Сливенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 779/ 29.06.2018 г. по гр.д.№ 2701/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, в частта,в която са отхвърлени като неоснователни предявените от А. А. против Регионална служба“Военна полиция“-Сливен искове : за заплащане на командировъчни пари – дневни над присъдения размер от 848,87 лв. за периода 05.2013 г.-08.2015 г.до пълния предявен размер от 5542,03 лв.и за периода 01.01.2008 г.-08.10.2015 г.,ведно със законната лихва за забава върху сумата,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане ; за заплащане на мораторна лихва върху главницата за командировъчни пари над присъдения размер от 144,09 лв.до пълния претендиран размер от 402,33 лв. за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба; за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд над присъдения размер от 230,67 лв. за периода 08.10.2012 г.-08.10.2015 г.до пълния предявен размер от 18 499,16 лв.и за периода 01.04.2001 г.- 07.10.2012 г.,ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; за заплащане на мораторна лихва над присъдения размер от 27,77 лв. до пълния предявен размер от 1369,62 лв.върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.Възможно ли е правото сам да определи почивката си по чл.136а,ал.4 КТ на военнослужещ,работещ в условията на удължено служебно време да се погаси с кратката три годишна давност,без да е направено волеизявление на работодателя затова;Възможно ли е възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес; 2.Как правото на почивка на военнослужещ е погасено по давност преди прекратяване на служебното му правоотношение,след като давността е институт,който не се прилага служебно,а само по възражение на насрещната страна ; 3.При наличие на материална разпоредба в специалния закон за отбраната и въоръжените сили на РБ – действащ и отменен,с която се предвижда компенсирането с почивка на военнослужещ,работещ в условията на удължено служебно време,то тогава как правото му да ползва почивка е погасено с кратката тригодишна давност,когато неговото право не е могло по законов ред да бъде упражнено единствено по негова инициатива,следователно не би могло да бъде защитено и по съдебен ред; 4. След като военнослужещ давайки 24 часови дежурства работи в условия на удължено служебно време няма право на парична компенсация,докато е на военна служба,а единствено на почивка,как междувременно при прекратяване на служебното му време,правото му да претендира заплащане на неизползваните почивки се е погасило с кратката 3 годишна давност;Как е възможно едно потестативно право на страната,което още не е възникнало,междувременно да се е погасило;Нали началният момент на вземането на военнослужещ за положен труд над нормалната продължителност на служебното време,некомпенсират с почивки е моментът на прекратяване на служебното му правоотношение ; 5.Защо при непълнота на специалния закон ЗОВСРБ по отношение на удълженото служебно време въззивния съд прилага правилата на КТ,а не Закона за държавния служител,уреждащ отношенията по престиране на труд на държавните служители ; 6.Защо въззивния съд присъжда лихва за забава от месеца следващ полагането на дежурство,а не от момента на неговата изискуемост/прекратяване на правоотношението/; 7.Сляпото прилагане на чл.136а КТ при военнослужещи по отношение на дължимата им компенсация не противоречи ли на нормите на Европейското законодателство. Сочи въпросите да са разрешени в противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.Позовава се бланкетно и на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по отношение на първите шест въпроса.Позовава се и на основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси с решение на Съда на Европейския съюз.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Регионална служба„Военна полиция” – Сливен , подаден чрез зам.директора В.Г., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна.Претендират се разноски.
Поставените въпроси се явяват обуславящи изхода на делото и са свързани с образуваното тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, във връзка с констатирана противоречива практика по тях на състави на ВКС по чл. 290 ГПК,с оглед уеднаквяване на съдебната практика по тези въпроси. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 587/2019 г. по описа на ВКС, ІV г.о. до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: