О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 15.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№712/2016 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№92/06.01.2016 г., подадена от адвокат П. Х. – процесуален представител на Б. А. П. и А. Б. П., и двамата от [населено място], област П., против въззивно решение №596/26.11.2015 г. по гр.д.№780/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., втори въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №241/19.3.2015 г. по гр.д.№173/2014 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, г.к., с което е отхвърлен предявения от В. Б. П. от [населено място], област П., против Б. С. М. от същото село, иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение последно, във връзка с чл.17, ал.1 ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, и за признаване за установено, че прикритото с привидния договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Въззивната инстанция е приела, че по делото е безспорно установено, че по време на брака между страните, ищецът е придобил от своите родители, правото на собственост върху процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, като страни по сделката са той, в качеството на приобретател и родителите му, в качеството на прехвърлители, а ответницата не е страна по сделката, чиято симулативност е предмет на спора по делото, а черпи правата си на основание чл.19, ал.1 СК от 1985 г./отм./. Прието е също така, че при възмездното придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият придобива право на собственост по силата на закона, на основание посочената разпоредба в режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. С оглед разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК, съдът е приел, че свидетелски показания се допускат, когато страната се домогва на докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно и то ако по делото са ангажирани писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно, като това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях, т.е. необходимо е да се прецени качеството на ответницата. Съдът е стигнал до извод, че ответницата не е „друга страна“ по смисъла на посочената разпоредбата, тъй като другата страна по смисъла на процесуалната норма са прехвърлителите на имота. Поради това съдът е стигнал до извод, че първоинстанционния съд правилно не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставя въпрос: Дали е доказано по делото от Б. П. и А. П., че сделката сключена с процесния нотариален акт, оформена като алеаторен договор за прехвърляне на собствеността на недвижим имот от родители на син срещу задължение за гледане и издръжка, а била привидна, както е твърдял в своята ИМ починалия в хода на производството по делото приобретател на имота – В. П., който е праводател на въззивниците, както и дали тази сделка прикрива друга, желана от страните безвъзмездна сделка – дарение на имота, предмет на същия нотариален акт, в резултат на което правата на собственост на основание тази сделка са били придобити единствено от В. П., като надарен от родителите си при безвъзмездна сделка, но не и в режим на СИО с неговата съпруга към момента на сделката – Б. М. ? Сочи се практика на ВКС по чл.290 ГПК и ТР №94/07.9.1970 г. на ВС ОСГК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба – Б. С. М., посредством процесуалния си представител – адв. Е. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответницата по касационната жалба С. Б. К., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставеният въпрос е фактически, тъй като визира конкретни изводи на съда. По естеството си въпросът е свързан изцяло с правилността на обжалвания съдебен акт, поради което неговото обсъждане следва да стане едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалвано. Ето защо този въпрос не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 800 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №596/26.11.2015 г. по гр.д.№780/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., втори въззивен състав, по касационна жалба, вх.№92/06.01.2016 г., подадена от адвокат П. Х. – процесуален представител на Б. А. П. и А. Б. П., и двамата от [населено място], област П..
ОСЪЖДА Б. А. П., ЕГН – [ЕГН], и А. Б. П., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], област П., [улица], да заплатят на Б. С. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: