О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1279
София, 18.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5067/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6169/07.4.2014 г., подадена от адв. Х. С. – процесуален представител на ответницата по исковата молба А. М. К. от [населено място], област Б., против въззивно решение №ІІІ-14/21.02.2014 г. по гр.д.№70/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение №70/30.10.2013 г. по гр.д.№45/2013 г. по описа на Царевския районен съд, с което е прието за установено по отношение на А. М. К. от [населено място], че дължи на [община], сумата 2730 лева, представляваща дължим наем за общинско жилище, за периода от месец януари 2010 г. до ноември 2012 г., както и сумата 417,34 лева – неустойка в размер на законната лихва, за периода от 11.01.2010 г. до 03.12.2012 г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 19.02.2013 г., до изплащането на вземането.
Въззивната инстанция е приела, че претенциите по чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.228, във връзка с чл.92 ЗЗД, са основателни за посочените размери поради неплащане на уговорения между страните с договор наем за посочения период.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните материалноправни въпроси:
1. “Какъв ремонт е извършила касаторката К. с оглед обема на нейните СМР, изразяващи се в подмяна на дървената, проядена вътрешна и външна дограма на жилището от дървояди, а между дървената дограма и стените е запълнила процепи от 1-3 см, чрез зидария, мазилка, шпакловка на мазилката при смяната на дограмата като твърдим, че тези СМР отговарят на изложеното в ЗУТ, в § 5 от ПР на ЗУТ, точка 42………?”;
2. “Съдът следваше да даде отговор на въпроса, че след установяване на извършения ремонт от страна на касаторката К. по обем и стойност, с който касаторката е обедняла, а ответника по касация – [община] се е обогатил за сметка на касаторката, съдът е следвало да уважи възраженията и въз основа на тях да направи разместване на неоснователните блага, получени в патримониума на [община] към патримониума на касаторката К. ?”
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация [община] не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието му е видно, че въпросите са фактически и свързани с правилността на обжалвания съдебен акт. Отговор на тях може да се даде една при разглеждане спора по същество, което предполага въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №ІІІ-14/21.02.2014 г. по гр.д.№70/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх.№6169/07.4.2014 г., подадена от адв. Х. С. – процесуален представител на ответницата по исковата молба А. М. К. от [населено място], област Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: