О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 12.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 5474/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Ш. К. , приподписана от адв. Ал.Т., против въззивно решение № 102/27.06.2014 г. по гр.д.№148/2014 г. по описа на Разградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 100/28.03.2014 г. по гр.д.№ 576/2013 г. по описа на Исперихски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. Ш. К. от [населено място], област Р., против [община], област Р., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпопирано в касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос : “Законосъобразна ли е заповедта за уволнение, издадена на база факти от обективната действителност – нормативен акт/Решение № 35 от 16.02.2012 г., отразено в протокол № 6/16.02.2012 г., и издадени въз основа на него заповеди на кмета на общината – Заповед №194/02.03.2012 г. и Заповед № 94/31.01.2013 г., за утвърдено длъжностно разписание на дейностите към [община]/, след като по безспорен начин се установи във въззивната инстанция, че към момента на уволнението са били в сила други действащи нормативни актове, които не са намерили отражение в процесната заповед за уволнение, нито в предизвестие и длъжностна характеристика ?”.
Ответника по касация – [община], не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че жалбата е неоснователна, тъй като е налице промяна в образователните изисквания за заемане на процесната длъжност, за която се е изисквало висше образование с бакалавърска степен. За неоснователно е прието възражението на ищеца, че същият не е бил запознат с изменението на изискванията за заемане на длъжността. Решаващият извод на съда е, че служителят не притежава изискуемото се от работодателя образование.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че поставеният правен въпрос е фактически, тъй като визира конкретни изводи на съда ,поради което не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.По естеството си въпросът е свързан изцяло с правилността на обжалвания съдебен акт, поради което неговото обсъждане следва да стане едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалвано.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102/27.06.2014 г. по гр.д.№148/2014 г. по описа на Разградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: