О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 20.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2032/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. П. Т. – процесуален представител на ищеца Ц. К. П. от [населено място], област В., против протоколно определение от 11.3.2015 г. по гр.д.№108/2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.к., с което е спряно производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С протоколно определение от 11.3.2015 г. по гр.д.№108/2015 г. Врачанския окръжен съд е спрял производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Срещу протоколното определение на въззивната инстанция от 11.3.2015 г. е подадена частна жалба адв. П. Т. – процесуален представител на ищеца Ц. К. П., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че не е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като искът е с правно основание чл.59 КТ, във връзка с чл.40, ал.1 от К., като към датата на предявяване, постановяването на решението на Козлодуйския районен съд и атакуваното определение на въззивния съд този К. е в сила, т.е. има своето правно действие. Освен това се навежда оплакване, че обжалваното определение не е съобразено и с обстоятелството, че евентуално уважаване на предявения пред СРС иск по гр.д.№53373/2014 г. на 59 състав ще има действие и правоустановителни последици, както и че не страна в производството по чл.-60 КТ, а съдебното решение по него има действие за в бъдеще.
Моли се за отмяна на определението и връщане делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводството.
Ответникът по частната жалба – Д. п. “Р. о.”, посредством процесуалния си представител – юрисконсулт К. П., е депозирал отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника по частната жалба, намира, че последната отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Предявеният от жалбоподателя в настоящото производство иск има за предмет присъждане на допълнително обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, което счита, че се дължи от ответника на основание чл. 40 от К. от 2013 г., сключен между Д. п. “Р. о.”, Ф.с. о. при Д. п. ”Р. о.” към Н. ф. на е.- К. и Ф. с. о.към ДП “Р.” към Ф. “А. е.” КТ “П.”. Пред първата инстанция са представени доказателства, че пред Софийски районен съд е образувано гр.д. № 53373/2014 г. по иск с правно основание чл. 60 КТ, предявен от Д. Т. К. против ДП ”Р. о.”, Ф. с. о. при Д. п. ”Р. о.” към Н. ф. на е.- К. и Ф. с. о. към ДП “Р.” към Ф. “А. е.” КТ “П.”, за обявяване недействителност на чл. 40 от същия К., като противоречащ на Закона за защита от дискриминация и браншовия К.. При тези данни въззивният съд е приел, че разрешаването на спора по чл. 60 КТ има обуславящо значение по отношение предявения от Ц. К. П. иск, тъй като има за предмет правоотношение, съществуването или несъществуването на което се включва в предмета на спряното дело. Съдът е посочил, че влязлото в сила решение по иска по чл. 60 КТ ще има правоустяновяващо действие и по отношение на жалбоподателя в настоящото производство, независимо, че същият не е страна по него, тъй като той се е присъединил към К..
Обжалваното определение на Врачанския окръжен съд е правилно. Обосновано и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че за да се произнесе по иска за заплащане на допълнително обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, претендирано въз основа на клауза от К., към който ищецът се е присъединил, следва да се произнесе и по въпроса дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение има валиден К., пораждащ право на такова обезщетение. С оглед на това правилно е прието, че наличието на висящо дело по чл. 60 КТ с предмет обявяване недействителност на клаузата от К., на която ищецът основава правата си, има преюдициално значение по отношение повдигнатия от него имуществен спор, поради което е налице основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК на обусловеното дело.
Неоснователно в частната жалба се твърди, че между двете дела липсва необходимата според закона връзка на обусловеност, тъй като при евентуално уважаване на иска по чл. 60 КТ, влязлото в сила решение ще има действия занапред и няма да засегне правата, породени от К. преди обявяването му за недействителен. Доколкото в глава ІV от КТ, регламентираща предмета и действието колективните трудови договори, няма разпоредба, аналогична на чл. 75, ал.1 КТ, приложима при недействителност на индивидуалните трудови договори, нито е предвидено субсидиарното приложение на тези правила при обявяване недействителност К., следва да се приеме, че по отношение на правните последици от обявяване на К. или отделни негови клаузи за недействителни, ще намерят приложение общите правила за недействителността.
Доводът за нарушение на чл. 74, ал.5 КТ е изцяло неотносим към правилността на обжалваното въззивно определение.
Поради това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърди.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.3.2015 г. по гр.д.№108/2015 г. Врачанския окръжен съд, с което е спряно производството по гр.д.№108/2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.к.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: