4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 11.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3195/2019 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№9765/20.6.2019 г., подадена от адв. Е. А. – процесуален представител на ответника по исковата молба „Крис Травел“ ЕООД – Самоков, област Софийска, против въззивно определение №927/22.5.2019 г. по ч.гр.д.№493/2019 г. по описа Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане №247/22.01.2019 г. по гр.д.№810/2018 г. по описа на Несебърския районен съд, с което върната въззивна жалба с вх.№502/21.01.2019 подадена от „Крис Травел“ ЕООД – Самоков, област Софийска, против първоинстанционното решение.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „С Разпореждане № 247 от 22.01.2019г., постановено по гр. дело № 810/2018г. по описа на Районен съд – Несебър депозираната въззивна жалба от страна на „Крис Травел“ ЕООД със седалище гр. Самоков е върната. В своето разпореждане, съдът е посочил, че жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване, тъй като е депозирана на 14.01.2019г.
На основание чл. 142, ал. 3 от ГПК при отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани.
По делото е безспорно (както бе отбелязано по-горе), че за насроченото открито съдебно заседание, проведено на 31.10.2018г. ответното дружество е било редовно призовано, производството по делото е отложено за 27.11.2018г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 3 от ГПК ответното дружество следва да се счита за редовно уведомено и за насроченото открито съдебно заседание на 27.11.2018г., без да е необходимо съдът да изпраща призовка с указания за датата, на която е насрочено съдебното заседание. При това положение, настоящият състав намира, че за проведеното на 27.11.2018г. открито съдебно заседание, дружеството – жалбоподател – „Крис Травел“ ЕООД със седалище гр. Самоков е редовно уведомено. При това положение, съдът намира, че дружеството следва да се счита уведомено за всички съдопроизводствени действия, които са предприети от страна на съда в проведеното открито съдебно заседание, вкл. и за обявяването на страните, че съдът ще постанови своето решение на определена дата, от която започва да тече срок за неговото обжалване. Следва да се отбележи и обстоятелството, че за съдът не съществува задължение да изпраща препис от протокол от проведено открито заседание на страната, поради което и не може да се приеме, че след като не е изпратен препис на „Крис Травел“ ЕООД със седалище гр. Самоков от протокола от проведеното на 27.11.2018г. открито съдебно заседание, то страната не е могла да узнае за проведените съдопроизводствени действия от страна на съда.
Безспорен е и фактът, че предвид обстоятелството, че образуваното по исковата молба на К. А. производство е бързо по смисъла на чл. 310 и следв. от ГПК, то в изпълнение на разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. С оглед на практиката на ВКС на РБ, изразена в Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013г., постановено по тълкувателно дело № 12/2012г. по описа на ОСГК срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 от ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 от ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 от ГПК.
По делото е безспорно, че съдът е спазил предвидената в чл. 315 от ГПК и чл. 316 от ГПК процедура при постановяването на съдебно решение, когато се касае за проведено бързо производство – обявил е на страните датата, на която ще постанови своето решение, уведомил ги е, че обжалването на решението ще започне именно от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено решението и е постановил своето първоинстанционно решение именно на тази дата, която е предварително обявена на страните в открито съдебно заседание, за което те са били редовно уведомени, а именно – 11.12.2018г. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че срокът за обжалване на първоинстанционното решение е започнал да тече за всяка една от страните на дата – 11.12.2018г. и е изтекъл на 27.12.2018г. – първият работен ден след обявените официални празници. Ответното дружество е депозирало въззивна жалба с вх. № 502 по описа на Районен съд – Несебър на дата – 21.01.2019г., поради което и настоящият състав намира, че същата е просрочена и като такава правилно Районен съд – Несебър я е върнал на страната.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба от „Крис Травел“ ЕООД със седалище гр. Самоков против Разпореждане № 247 от 22.01.2019г., постановено по гр. дело № 810/2018г. по описа на Районен съд – Несебър е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Следва да се отбележи, че в депозираната частна жалба освен отправената претенция за отмяна на атакуваното Разпореждане № 247 от 22.01.2019г., постановено по гр. дело № 810/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, жалбоподателят – „Крис Травел“ ЕООД със седалище [населено място] отправя искане за възстановяване на срока за обжалване на постановеното Решение № 222 от 11.12.2018г., постановено по гр. дело № 810/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, което налага връщане на делото пред Районен съд – Несебър за произнасяне на съдържащото се в частната жалба искане за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение, тъй като е безспорно, че това искане не подлежи на разглеждане по пътя на обжалването на постановено разпореждане за връщане на въззивна жалба, а за разглеждането му и съответно – за уважаването му следва да са налице предпоставките по чл. 64 и следв. от ГПК и производството следва да се развие пред съда, пред който е пропуснато да бъде извършено процесуалното действие – в случая – Районен съд – Несебър. В този смисъл и Определение № 102 от 02.05.2001г., постановено по частно гр. дело № 97/2001г., ІІ г.о. по описа на ВКС на РБ.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3, хипотеза втора ГПК, като се поставят пет групи въпроси: 1.Може ли да се приеме за редовно уведомен ответникът по делото за насрочено съдебно заседание по реда на ГПК от предходно заседание, на което същият не е присъствал, и не му е бил изпратен протокола, въпреки изричното му искане за това, или нарочна призовка за заседанието. Допустимо ли е да се приеме надлежно уведомяване само по отбелязването на служител, без да са представени доказателства, че съобщение е било изпратено от e-mail на съда, обявен на сайта му ? Може ли да се приеме, че в случая съдът е осигурил реална възможност на ответното дружество да вземе участие по предвидения в ГПК ред, при разглеждането по същество на делото и представляват ли тези процесуални действия на съда нарушение на правото на участие и защита на страната ?, 2. Може ли да се приеме, че е спазена процедурата по чл.315 ГПК при разглеждане на трудовия спор по глава XXV от ГПК, предвид че в заседанието за разглеждане на делото по същество, съдът не е приканил страните към спогодба и е изслушал устните състезания само с участието на ищцовата страна, и не е уведомил за това ответника ? Представлява ли този пропуск на съда съществено процесуално нарушение в производството по делото ?, 3. Може ли да се приеме, че районният съд е обявил на ответното дружество датата, на която ще се произнесе с решение на съда по реда на чл.315 и чл.316 ГПК, при условие, че ответникът не е присъствал на съдебното заседание, в което съдът е посочил дата за решение, и следва ли съдът в този случай да уведоми ответника за това с оглед осигуряване на равна възможност на ответника да упражни предоставеното му от закона право на жалба срещу постановения акт ? ,4. Приложима ли е разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК за срока за обжалване на съдебното решение от датата на , на която ответникът е получил препис от решението, при условие,у че същият не е бил уведомен за датата, ще се постанови решението, при условията на чл.315 ГПК ?, 5. Допустимо ли е РС-Несебър да връща въззивната жалба и нарушена ли е функционалната подсъдност администриращия жалбата съд да подлага на преценка и да се произнася по допустимостта на жалбата ?
Сочи се практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и отмяната му.
Ответникът по частната касационна жалба К. А. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не обосновават допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по смисъла на чл.288 ГПК. в представеното изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Естеството на производството по глава XXV ГПК предполага ускорена процедура, предвид характера на споровете по нея. Данните по делото по категоричен начин сочат, че ответникът по иска е бил призован за всички заседания пред първата инстанция редовно и отлагането на съдебните заседания е извършено при спазване изискванията на чл.142, ал.ал.1-3 ГПК. В нито един момент от първоинстанционното производство не е била налице хипотезата на чл.142, ал.4 ГПК.
Относно администрирането на въззивната жалба законът също е спазен стриктно и в съответствие с изискванията на чл.262 ГПК.
По изложените съображения частната касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №927/22.5.2019 г. по ч.гр.д.№493/2019 г. по описа Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: