О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 20.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №736/2019 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№1337/24.01.2019 г., подадена от А. И. В. и В. И. В. от [населено място], приподписана от адв. К. П., против въззивно определение №33/07.01.2019 г. по ч.гр.д.№5622/2018 г. по описа Софийския апелативен съд, 12 състав, с което е потвърдено разпореждане №33874/16.10.2018 г./ с характер на определение/ по гр.д.№15808/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-21 състав, с което е отхвърлено искането на ищците за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за депозирана частна жалба, и определение №21915/16.10.2018 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането на същите за предоставяне на правна помощ.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че
„Обжалваното определение №21915/16.10.2018 г. е правилно. Интересите на правосъдието не изискват в този случай на ищците да бъде предоставена правна помощ за производството по частната жалба от А. И. В. и В. И. В., с вх.№15227/02.02.2018 г., против Разпореждането от 15.01.2018 г. за връщане на исковата им молба с вх.№159708/28.11.2017 г. С депозираната от тях частна жалба същите своевременно са изложили съображения за неправилността на обжалваното определение, и са формулирали искане за отмяната му. Частната им жалба е била оставена без движение единствено поради невнасянето на дължимата държавна такса за частното производство по нея. Отстраняването на тази нередовност съставлява техническо действие, за което не се изискват правни познания. Частната жалба подлежи на разглеждане в закрито заседание, поради което на частните жалбоподатели не е нужна правна помощ нито за уточнение на частната жалба, нито за процесуално представителство.
Правилно е и обжалваното Разпореждане №33874/16.10.2018 г. /с характер на определение/, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите на осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването им от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на депозираната частна жалба. От събраните по делото доказателства е видно, че молителите притежават няколко недвижими имота:
– Дворно място с площ от 178 кв.м. с жилище от 80 кв.м. и гараж от 15 кв.м., находящи се в р-н „О. к.“, [улица] /по 1/2 за всеки от тях/;
– общо 1/2 ид.ч. от жилище с площ от 105 кв.м., находящо се в[жк], [жилищен адрес] ет.5 /по 1/4 за всеки от тях/;
– 1/2 ид.ч. от жилище с площ 120 кв.м., от гараж от 20 кв.м. и от земя с площ от 398 кв.м., находящи се в р-н В., [улица]/730-та/ №3 /собственост на жалбоподателя В. В./;
– жилище с площ от 43,71 кв.м. в[жк], блок 629, ап.41, ет.4, /собственост на А. В./;
– 25% от съсобствена вила с площ от 30 кв.м. в кв. Б.;
– 42 дка земеделски земи.
Макар разполагаемите доходи на ищците да са ниски с оглед нуждите им от средства за живот и необходимо лечение, и да няма данни същите да получават доходи от недвижимото си имущество, установява се наличие на имущество, от което жалбоподателите биха могли да реализират достатъчно допълнителни доходи, за да заплатят дължимата държавна такса за разглеждането на частната им жалба в размер на по 15 лв. за всеки от тях. С оглед на тези съображения, съдът намира, че обжалваното разпореждане /с характер на определение/ се явява правилно и следва да се потвърди.
Отделно следва да се преценява въпросът дали така установените доходи и имущество на жалбоподателите са достатъчни да заплатят дължимата държавна такса за разглеждането на исковата им молба, както и дали на ищците следва да бъде предоставена правна помощ за провеждането на исковото производство по нея, които въпроси подлежат на отделно обсъждане и разрешаване от исковия съд едва при евентуална отмяна на определението за връщане на исковата им молба.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалбоподателка се моли да се допусне до касационно обжалване въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3, хипотеза втора ГПК, като се поставят следните правни въпроса:
Как следва да се преценява притежаването на недвижими имоти само като брой или като реална възможност за тяхната ликвидност и осребряване при приемливи финансови условия за собствениците им ? и
Въпрос за приложението на чл.280, ал.2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Първият от поставените от частните касационни жалбоподатели въпрос е относим към предмета на обжалване, както по отношение исканията им по чл.83 ГПК, така и към тези по чл.95 ГПК. В конкретния случай от значение за преценката на съда е въпросът – налице ли са законоустановените критерии на чл. 83, ал. 2, т.т. 1-7 ГПК, за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на документи, издадени от съответните компетентни органи, които следва да бъдат представени с молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което преценката е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение. Въззивният съд е извършил преценката, съобразявайки всички обстоятелства изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК, включително и като е взел предвид размера на получаваните от жалбоподателите доходи.
Съдът е установил наличие на имущество, от което жалбоподателите биха могли да реализират достатъчно допълнителни доходи, за да заплатят дължимата държавна такса по предявения иск. С оглед на тези съображения, съдът е стигнал до извод, че това имущество дава възможност за генериране на доходи въз основа на които да бъде заплатена както държавна такса по спора, така и за предоставяне на правна помощ за провеждане на исковото производство по нея.
Неоснователно е позоваването от страна на частните касационни жалбоподатели на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Постановеното от въззивния съд допускане на правна помощ е само за частните производства, относими към връщането на исковата молба и по-специално за провеждането на настоящото частно касационно производство. Без значение е обстоятелството, че в уведомителното писмо №34449/2019 г. от 04.02.2019 г. е отбелязано, че назначаването на определения адвокат е за всички фази и съдебни инстанции до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
Поради това не е налице основанието за допускане по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №33/07.01.2019 г. по ч.гр.д.№5622/2018 г. по описа Софийския апелативен съд, 12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: