О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр. София 22.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4754 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответника Д. С. С., чрез адв. Н. С., срещу определение
№ 188/02.09.2016 г. по в. ч. гр. дело № 155/2016 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2899/ 24.06.2016г. по гр. д. № 1450/2014 г. на Търговищкия районен съд, с което е върната жалбата й против решение № 303/03.06.2016г. по гр.дело № 1450/2014 г. на Търговищкия районен съд като просрочена.
Поддържат се основания за незаконосъобразност и необоснованост на определението. Жалбоподателката твърди, че е спазила срока за обжалване на решението, който следва да се брои от датата, на която посочено, че ще бъде обявено. Иска се отмяна на въззивното определение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е поставен правният въпрос – при особеното производство за делба по част трета от ГПК от кога започва да тече срокът за обжалване на решението – от датата, на която е посочено в съдебно заседание, че ще бъде обявено или от датата на връчване на препис от съдебния акт. Счита, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба Н. Х. М. в писмен отговор, чрез адв. Н. Ф., излага съображения за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното определение е прието, че първоинстанционното съдебно решение било изготвено на 03.06.2016г., преди посочената в последното съдебно заседание дата на обявяването му 10.06.2016г. и че препис от него бил връчен на Д. С., чрез пълномощника й адв. С., на 08.06.2016г. Съдът е приел, че с обжалваното пред него разпореждане № 2899/24.06.2016г. Търговищкият районен съд е постановил на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК връщане на подадената на 23.06.2016г. от Д. С. жалба против постановеното по делото решение, тъй като същата била подадена след изтичането на срока за обжалването му на 22.06.2016г, като е посочил, че пропускането на срока за обжалване има за процесуална последица погасяване на правото на жалба. Обосновал е довод, че посочването от съда на основание чл. 149, ал. 2 ГПК на деня, в който ще обяви решението си не променя началният момент, от който започва да тече двуседмичният преклузивен срок за обжалване съгласно чл.259,ал.1 ГПК. Посочил е също, че съобразно по-широко застъпеното служебно начало в действащия ГПК е възприет принципът на уведомяване на страните чрез връчване на преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване и именно от връчването на обжалваемия акт започва да тече преклузивният срок за обжалване.
При тези съображения е счел първоинстанционното определение за правилно, а частната жалба за неоснователна.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения правен въпрос. Съгласно практиката на ВКС – т. 4 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Формулираният въпрос касае приложението на разпоредбата на чл.149, ал. 2 ГПК и чл. 259,ал. 1 ГПК. Посочените текстове от ГПК са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По отношение на началния момент, от който тече срокът за въззивно обжалване в производството по съдебна делба не е предвидено изключение от правилото, въведено в чл. 259,ал.1 ГПК, според което началния момент на двуседмичния срок за въззивно обжалване е от връчване на препис от решението на страната. Изключение от правилото е предвидено в чл. 315, ал. 2 ГПК, според който при бързите производства в заседанието, на което съдът изслушва устните състезания съдът посочва денят в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Според т. решение № 12/11.03.2013 г. по т. дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315, ал.2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си, като връчването по чл.7, ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена от съда. Дори и в тази хипотеза, при изрично предвиждане в правната норма на различен момент, от който започва да тече срокът за обжалване, при дадени други указания с връчването на първоинстанционното решение приложим се явява общият ред относно началния момент на срока за въззивно обжалване. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с посочената практиката на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на определението на Търговищкия окръжен съд по поставения въпрос от жалбоподателката Д. С. С., чрез адв. Н. С..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение
№ 188/02.09.2016 г., по в. ч. гр. дело № 155/2016 г. на Търговищкия окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 3390/16.09.2016 г., подадена от Д. С. С., [населено място],[жк], [улица], чрез адв. Н.С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: