О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 20.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №614/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8141/27.12.2016 г., подадена от адвокат Б. Б. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Я. В. Д. от [населено място], против въззивно решение №167/28.10.2016 г. по гр.д.№417/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила решение №50/21.4.2016 г. по гр.д.№247/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд и е приел за установено че сделката продажба на недвижим имот, сключена между К. Й. В., б.ж. на [населено място], представлявана от пълномощник А. С. от [населено място], и Я. Д., на 04.11.2010г. с нотариален акт № 143, т.V, д. № 778/2010г. на зам.нотариус по заместване на 24 нотариус в [населено място], с който К. Й. В., действаща чрез пълномощника си А. А. С., съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 8498 и 8499, том 3, № 31/17.08.2010г. на нотариус С. С. с рег. № 24 на НК продал на Я. В. Д. недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 83510.661.54.1 по кадастралната карта на [населено място] със застроена площ на всеки етаж от 94 кв.м. заедно с изба от 50 кв.м.и право на строеж в общински поземлен имот с ИН 83510.661.54.1., намиращ се в [населено място], [улица] за сумата 40000 лв., е недействителна по отношение на продавача, поради липса на представителна власт, на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че „С влязло в сила решение по гр.д. № 81 по описа на Търговищки окръжен съд за 2013 г., се унищожава извършеното упълномощаване от К. Й. В., от [населено място], на А. А. С., с пълномощно № 8498 за заверка на подписа и № 8499 за заверка на съдържанието, извършени на 17.08. 2010 г. от 24-ти нотариус в [населено място], защото упълномощителката не е могла да разбира и ръководи действията си, на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
Унищожаването произвежда своето правно действие с обратна сила, от момента на сключване на едностранната упълномощителна сделка, следователно към момента на изповядване на атакуваната покупко-продажба, пълномощникът А. С. е действал без представителна власт. В настоящият процес и в предходните такива е ясно изразена волята на г-жа В. и наследниците й, че не потвърждават извършените от нейно име без представителна власт действия. Това прави разпоредителната сделка относително недействителна по отношение на продавача, на основание чл. 42 , ал.2 ЗЗД, съобразно задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК./така решение № 285/28.09.2011 год. по гр.д. 1033/2010 год. на ІІІ ГО на ВКС: „Договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт е относително недействителен – правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания, или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й и от лицето, от чието име е сключена, а ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, недействителността се стабилизира като се трансформира в относителна, а не в абсолютна нищожност, която може да е само изначална и несанируема. Т.е. предявеният иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД е установителен, а не конститутивен.”/.
Следва да бъде уважен главният иск, а поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 26, ал.2 ЗЗД, по същия съдът не следва да се произнася.
Сделката следва да се обяви за изцяло недействителна, доколкото волеизявлението по нея е на К. В.. Ето защо, последващо споразумение с П. В. и ответницата по исковете Д. е ирелевантно по делото – той не е титуляр по атакуваната сделка и не може да се прави извод дали тази сделка е щяла да се сключи по отношение на неговата 1/4 ид.ч. от имота.“
В изложението на касационната жалбоподателка Я. Д. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът, когато формира правните си изводи по съществото на спора да извърши преценка на всички относими доказателства по делото и да обсъди всички доводи на страните ? , 2. Когато съдът установи, че ищците не са собственици на целия имот при предявен иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, а само на 3/4 ид.ч. от прпоцесния имот, следва ли да прогласи относителната недействителност за целия имот или само за притежаваните от ищците 3/4 идеални части от процесния имот ? и 3. При условие, че третият съсобственик на процесния имот – третото лице П. В. П., е сключил договор с касатора и не е въвел възражение за недействителност на процесната сделка, следва ли съдът да прогласи недействителност на цялата сделка, когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части при условията на чл.26, ал.3 ЗЗД ?
Като основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касация Й. Б. Т. и С. Б. Т., посредством процесуалния си представител адв Г. Г., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответниците по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по следните съображения:
„Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.“
Първият от поставените правни въпроси от една страна е бланкетен, което по естеството си изисква извършването на теоретичен коментар в сфера, която надхвърля предмета на спора. Освен това постановеното решение е обосновано по всеки от доводите и възраженията с практика на ВКС по чл.290 ГПК, която е задължителна за инстанционните съдилища.
Вторият и третият въпроси са фактически, а по такива въпроси съдът може да се произнесе едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Поради това тези два въпроса визират правилността на обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №167/28.10.2016 г. по гр.д.№417/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
ОСЪЖДА Я. В. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], КС – Х. №9, вх.Зе т.3, ап.30, да заплати на Й. Б. Т., ЕГН – [ЕГН], и С. Б. Т., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: